Благовещение е сред най-важните празници чествани от православната църква. Не случайно Св. Йоан Златоуст го нарича пръв корен на всички празници. В древноста Благовещение е бил част от други два богородични празника,

икона от Охрид 14в.

но постепенно се формира като отделен празник с дата 25 март. На този ден Арх. Гавраил слиза при Дева Мария с думите Радвай се благодатна Господ е с тебе. Със зачатието на божият Син се слага началото на спасението. Затова е и църковният възглас „днес спасение нашего главизна и еже от века таинства явление…“В Русия на този ден по древна  традиция след Литургията  духовенството и децата пускат на воля птици. Тази традиция е изпълнена с дълбок смисъл: освобождаването на птиците от клетка символизира свободната човешка воля в търсене на Царството Божие.

В иконофрафията сцени на Благовещение откриваме още от 2-3 век в катакомбената живопис, миниат’юрата и приложните изкуства. За съжаление по време на иконоборството голямя част от това наследство е унищожено и все пак до нас са достигнали достатъчно паметници на основата, на които се гради иконографията на сцената. Най-често се изобразяват две фигури- от едната страна е арх. Гавраил а от другата Св. Богородица, седнала и държи ръкоделие в ръце.