Празникът Възкресение Христово в иконофрафията се изобразява чрез две сцени. Едната илюстрира самото възкресение – ангел седи на гроба Господен и казва на жените мироносици, че Иисус е възкръснал.

Втората сцена представя как Христос слиза в ада, чупи адовите порти и извежда всички  начело с Адам и Ева. Названието Слизане в ада посочва точно това действие. Църковното учение гласи, че двете действия на Възкресението и на слизането в ада се случват в един и същи момент. Те не могат да бъдат разделени исторически или смислово, защото изобразяват едно и също нещо.

Втората сцена е по-предпочитана от иконографи и богослови, пораради това че отразява самия акт на спасението- Иисус Христос слиза в ада и ни извежда от тъмнината отново към светлината. Този иконографски сюжет може да бъде изписан както с името Слизане в ада , така и като Възкресение Христово. Въпреки че, второто название не определя точно действието изобразено на сцената, може би то е по-правилното. Само по себе си името Слизане в ада не  навежда към светли мисли и сякаш  отдалечава човека от главната идея, а именно- Спасението, връщането ни към света на свелината.