Свети Пророк Илия

Празника на Свети Пророк Илия , наречен още Илинден – 20 юли,  е сред най-почитаните от българския народ празници. Народните вярвания са, че Свети Илия носи дъжд и влага и закриля живота. Заради силата, която притежавал го нарича Илия Гърмодолец, Гърмоломник, Гръмовник. В народните представи той препуска по небето със златна колесница, от която изпраща огнени стрели. Освен носещите името на светеца, на този ден празнуват още занаятчийските еснафи на кожарите, кожухарите, самарджийте и керемидчиите.
Св. пророк Илия бил родом от град Тесвия (поради което е наречен още Тесвитянин) в областта Гааад, Палестина.
Древно предание разказва, че когато се родил младенецът Илия, баща му получил видение: внушителни мъже поздравили бащата, повили бебето с огнени пелени и го накърмили с пламък. Смутен, той разказал за това видение на свещениците в Йерусалим, а те го успокоили с думите: „Не бой се, твоят син ще живее в светлина и ще съди израилския народ с огън и меч.“ Това обяснение има връзка с името Илия, което значи сила Господня.
Старозаветният пророк Илия живял около 900 години преди Рождество Христово. Той водил строг подвижнически живот и бил голям пазител на чистата вяра в Бога. Неговто призвание било да възвестява Божията воля на израилския народ по времето на цар Агав и царица Иезавел, които били въвлекли богоизбрания народ в идолопоклонство. С пламенна молитва той просел от Бога да обърне към правата вяра съблазнения в езичество народ, а упорстващите в богоотстъпничеството си да приведе към покаяние. Изпълнен с омраза и презрение към Божия вестител, цар Агав го търсел, за да го погуби.
Рядко в живота на един човек се събират толкова трагични епизоди, колкото имало при св. пророк Илия. Да спомним поне някои от тях, например: продължително укриване в планинските дебри, без храна и вода; пребиваване в къщата на сарептската вдовица, гдето възкресява умрелия й единствен син; срещата с Вааловите жреци и избиването им; злобата на царица Йезавел заради избитите жреци; оттеглянето в планината Хорив; преследването му от воиниците на Охозия – син и приемник на Агав.
Единственото упование на пророка в несретния му живот била неговата твърда вяра във всеправедния Бог.
В библейското повествование е записано, че пророк Илия бил въздигнат жив на небето. Както и да погледнем на това повествование, не можем да не признаем, че то по косвен път свидетелства за нравствената извисеност на пророка, за духовната му близост с Бога и за силните му като огън речи.
Към славния пророк Илия – този тъй ревностен проповедник на Божията правда и могъщ орган на божествената благодат, хората от всички времена са оказвали изключителна почит и благоговение. Съвременниците му го наричали „Божи човек“ и благоговеели пред силата на духа му, християните пък го възвеличават с трогателни песнопения. И с пълно основание, защото в деня на славното Преображение на Исуса Христа на планината Тавор не друг, а именно пророк Илия се явил като представител на старозаветните пророци наред с Мойсей -явил се в небесна светлина и беседвал с Господа.
Почитта към паметта на св. пророк Илия продължава непрекъснато в Православната църква от апостолско време до днес. И сега още в Палестина се сочат с благоговейно чувство местата, осветени от стъпките на великия Божи пророк. В древността са написани много песнопения за деня, когато се чества паметта му. Те се пеят в xpaмовете и сега. В тях Църквата го нарича „пророк и предсказател на великите Божии дела“, нарича го „ангел в плът“, „основание на пророците“, „предтеча на Второто Христово пришествие“.
В София има два храма посветени на Свети Пророк Илия – единият е в квартал “Княжево” и е построен в края на ХІХ век. В двора му има една необичайна сграда – гробницата на Бали Ефенди, известен мюсюлмански духовник и лечител, живял и лекувал тук през ХVІ век. Мястото се почита от мюсюлмани и християни. Източник: http://zadoma.rozali.com

На мозайка от църквата ,,Санта Мария Маджоре,, Богородица е седнала на трон и държи ръкоделие в ръце. Сцената се отличава с това, че освен ангелът- вестител, са изобразени още четири ангела около трона на Богородица, един от които говори с праведния Йосиф.

Заедно с тази иконографски тип, при който Богородица държи ръкоделие, в раннохристиянската епоха, е възникнал и друг тип, получил името ,,Предблаговещение,,и се основава на апокрифните предания. Тук е показан моментът преди Благовещението. Най- често Богородица е пред кладенец, а до нея е благославящ ангел. Подабно изображение има в ,,Кахрие Джами,,

Иконографският тип, при който Богородица държи ръкоделие и приема благата вест от стоящия пред нея ангел, не претърпява съществени промени.Изображенията се отличават едно от друго по различното третиране на архитектурните детайли,позите и жестовете на ангела и Св. Богородица, които разкриват определени душевни състояния.  Св.Дева може да  е с молитвено скръстени ръце,или едната да е притисната към гърдите, а другата да сочи ангела, което означава извесно съмнение

Особено внимание заслужава иконата Устюжское Благовещение, където виждаме самото Боговъплъщение. Младенецът е изобразен в медалйон на гърдите на Богородица, а над нея и ангела в полукръг е Христос като старец от Ветхия ден.

На събора от 1554г. В Русия именно тази икона е посочена като образец за изписването на Бог Саваот.

икона от Охрид 14в.

но постепенно се формира като отделен празник с дата 25 март. На този ден Арх. Гавраил слиза при Дева Мария с думите Радвай се благодатна Господ е с тебе. Със зачатието на божият Син се слага началото на спасението. Затова е и църковният възглас „днес спасение нашего главизна и еже от века таинства явление…“В Русия на този ден по древна  традиция след Литургията  духовенството и децата пускат на воля птици. Тази традиция е изпълнена с дълбок смисъл: освобождаването на птиците от клетка символизира свободната човешка воля в търсене на Царството Божие.

В иконофрафията сцени на Благовещение откриваме още от 2-3 век в катакомбената живопис, миниат’юрата и приложните изкуства. За съжаление по време на иконоборството голямя част от това наследство е унищожено и все пак до нас са достигнали достатъчно паметници на основата, на които се гради иконографията на сцената. Най-често се изобразяват две фигури- от едната страна е арх. Гавраил а от другата Св. Богородица, седнала и държи ръкоделие в ръце.

Втората сцена представя как Христос слиза в ада, чупи адовите порти и извежда всички  начело с Адам и Ева. Названието Слизане в ада посочва точно това действие. Църковното учение гласи, че двете действия на Възкресението и на слизането в ада се случват в един и същи момент. Те не могат да бъдат разделени исторически или смислово, защото изобразяват едно и също нещо.

Втората сцена е по-предпочитана от иконографи и богослови, пораради това че отразява самия акт на спасението- Иисус Христос слиза в ада и ни извежда от тъмнината отново към светлината. Този иконографски сюжет може да бъде изписан както с името Слизане в ада , така и като Възкресение Христово. Въпреки че, второто название не определя точно действието изобразено на сцената, може би то е по-правилното. Само по себе си името Слизане в ада не  навежда към светли мисли и сякаш  отдалечава човека от главната идея, а именно- Спасението, връщането ни към света на свелината.

„…Този, който се облича със светлина като с дреха,
стоеше гол пред съда и плесници
приемаше от ръце, които създаде.…”

Разпятие Христово се чества винаги в петъка от великата седмица.

Разпятие Христово

Велики петък е най-тъжният и тежък ден за Божия син. В този ден Иисус претърпява безброй поругания, мъки и неимоверни страдания. Божият Агнец е принесен в жертва за спасението на цялото човечество. Иисус е разпнат на кръста, за да заличи нашите беззакония и грехове. Раздрало се небето, слънцето скрило лицето си и тъмнина надвиснала над Голгота, когато Божият Син издъхнал. Той бил погребан в каменен саркофаг, в пещера пред входа на която бил поставен огромен камък. На този ден в храмовете е неговото опело.

На Велики петък не се служи Света Литургия през деня. На вечернята се припомнят и съпреживяват Христовите страдания, смърт и погребение.

Преди началото на службата на специално място в средата на храма се издига „гробът” Христов, украсен с цветя. На престола се поставя плащаницата. Това е платът, с който е било повито тялото на Христос след свалянето му от кръста. По време на богослужението, тя се изнася и с нея се обикаля около храма. Така символично се извършва погребението на Христос. В края на богослужението свещеникът я полага в „гроба” в центъра на храма.

Вход Господен в Йерусалим

Носен на небесата върху престол,
а на земята върху осле, Христе Боже,
прие хвала от ангелите и прослава от децата,които ти викаха:
Благословен си Ти, Който дойде да призовеш Адама.

Връбница е голям християнски подвижен празник. На този ден църквата възпоменава тържественото влизане на Иисус Христос в Йерусалим. Отслужва се Златоустова литургия, на която свещениците раздават върбови клончета на вярващите, символ на палмовите клонки, с които йерусалимските жители са посрещали Иисуса Христа.
След като възкресил Лазар във Витиня, Иисус тръгнал с учениците си за Йерусалим. Наближавайки града, Той пратил двама от тях в селото. Казал им, че с влизането ще видят вързана ослица и с нея осле; да я отвържат и докарат. Ако някой ги попита защо правят това, да кажат, че е потребно на Господа. Стопаните като разбрали, че са пратени от Иисус, не им попречили. Учениците нахвърляли дрехите си на ослето и Христос го възседнал. Така тържествено влязъл в Йерусалим. Народът постилал с дрехи и цветя пътя на Спасителят и пеел:

Осанна! Благословен Идещият в име Господне, Царят Израилев!

Христос възкръсна от мъртвите,
със смъртта си, смъртта победи
и на тия, които са в гробовете, дарува живот.

Възкресение Христово

Възкресение Христово е най-светлият християнски празник. Според Светото Писание на третия ден след смъртта си Иисус възкръснал от мъртвите. Той излязъл от гроба, без да отмести камъка, невидим за стражата. Внезапно станало голямо земетресение. От небето слязъл ангел Господен, който отместил камъка от входа за гроба и седнал върху него. Стражите се изплашили и избягали. Когато жените мироносици дошли, за да помажат тялото но Христос, те заварили гроба празен. Видели ангелът, който им казал, че Христос е възкръснал. Така те първи узнали благата вест за чудното възкресение на Спасителя.

Възкресението на Иисус Христос е онзи исторически факт, който дава основа на цялата християнска религия. Не случайно  Св. Ап. Павел пише:

Ако… Христос не е възкръснал, суетна е вярата ви…

Възкресение Христово е наистина Велик ден и затова църквата го чества  като най-големият християнски празник. На Пасхалната служба точно в полунощ от отворените царски врати се понася песнопението: ”Воскресение Твое, Христе Спасе…”

Вратите на храма се отварят и кръстната процесия излиза , за да обиколи църквата.
Гръмва пасхалният тропар. Зазвучават празничните камбани.

- Христос воскресе!

- Воистину воскресе!

Галерия Стенописи от параклис „Св. Иван Рилски“ гр. Поморие

Галерия с икони на Иисус Христос

Свети Никола

В православните икони, ние виждаме изобразени чрез багри и форми, земните дела и чудеса на нашия Бог Иисус Христос и Светиите Му . Във всяка една икона съм се стремила да съчетая изискванията на църковния канон, със собственото ми усещане за форма и цвят. Част от нарисуваните от мен икони, може да разгледате в галерията по долу.

Галерия с икони на Св. Богородица

Богородица Умиление

Исус Христос

Думата „икона” е с гръцки произход и буквално преведена означава образ или портрет. Църквата учи, че иконата е пряко следствие от Боговъплъщението. Докато в Стария Завет, Бог се явява само чрез слово, то в Новият Завет, се явява и чрез образ, т.е. Невидимият става Видим и Изобразим.
Чрез икони и стенописи в православните храмове, иконописците рисуват Божието слово, така че то да стане достъпно и за тези, които не могат да го прочетат. Всяка икона или стенопис, се прави за прослава на Бога и Светиите Му.