Св. Архангел Михаил – Архангелов ден

Свети Архангел Михаил

Свети Архангел Михаил

Днес е Архангелов ден или празник на Св. Архангел Михаил. Според православната църква Св. Михаил е един от седемте първенстващи ангели, стоящи винаги пред престола на Господ.
Имен ден имат всички с имена Ангел (означава – вестител), Ангелина, Архангел (означава – главен ангел), Михаил (означава – като Бог), Михаила, Гавраил (означава – крепост Божия), Радка, Радко, Рангел, Райчо, Райна, Радослав, Рада, Рая, Огнян, Пламен, Емилия (означава – съперник), Емил, Милен, Мильо, Михаела, Серафим и производните им.

Това е стенопис на Св. Архангел Михаил нарисуван от мен в параклис „Св. Пророк Илия“ с. Извор, обл. Бургас

Празник на Свети Пророк Илия – Илинден – 20 юли

Свети Пророк Илия

Свети Пророк Илия

Празника на Свети Пророк Илия , наречен още Илинден – 20 юли,  е сред най-почитаните от българския народ празници. Народните вярвания са, че Свети Илия носи дъжд и влага и закриля живота. Заради силата, която притежавал го нарича Илия Гърмодолец, Гърмоломник, Гръмовник. В народните представи той препуска по небето със златна колесница, от която изпраща огнени стрели. Освен носещите името на светеца, на този ден празнуват още занаятчийските еснафи на кожарите, кожухарите, самарджийте и керемидчиите.
Св. пророк Илия бил родом от град Тесвия (поради което е наречен още Тесвитянин) в областта Гааад, Палестина.
Древно предание разказва, че когато се родил младенецът Илия, баща му получил видение: внушителни мъже поздравили бащата, повили бебето с огнени пелени и го накърмили с пламък. Смутен, той разказал за това видение на свещениците в Йерусалим, а те го успокоили с думите: „Не бой се, твоят син ще живее в светлина и ще съди израилския народ с огън и меч.“ Това обяснение има връзка с името Илия, което значи сила Господня.
Continue reading

Иконография на Благовещение

Празникът Благовещение е сред най-важните християнски празници. На този ден църквата чества началото на земния път на Иисус Христос. Словото се облича в плът и идва на земята да изкупи греховете ни и да ни спаси от мрака дарявайки ни светлина. Благовещението предхожда Боговъплъщението. Двата момента се случват един след друг. Източници за изобразяването на сцената са евангелието на Лука и апокрифите.
Благовещение е сред най-ранните християнски изображения.
Най- древни иконографски сюжети на тази тема откриваме във фреските от древноримските катакомби. Също изображения на Благовещение има върху раннохристиянски саркофази и мозайки. Информация за изписването на сцената , полу чаваме и от книжната миниатюра, както и от различни скулптурни фигури. За съжаление много от тях не са достигналидо наши дни, но от запазените източници, разбираме как се е променял иконографския тип на тази сцена и какъв е той сега.

На мозайка от църквата ,,Санта Мария Маджоре,, Богородица е седнала на трон и държи ръкоделие в ръце. Сцената се отличава с това, че освен ангелът- вестител, са изобразени още четири ангела около трона на Богородица, един от които говори с праведния Йосиф.

Заедно с тази иконографски тип, при който Богородица държи ръкоделие, в раннохристиянската епоха, е възникнал и друг тип, получил името ,,Предблаговещение,,и се основава на апокрифните предания. Тук е показан моментът преди Благовещението. Най- често Богородица е пред кладенец, а до нея е благославящ ангел. Подабно изображение има в ,,Кахрие Джами,,

Иконографският тип, при който Богородица държи ръкоделие и приема благата вест от стоящия пред нея ангел, не претърпява съществени промени.Изображенията се отличават едно от друго по различното третиране на архитектурните детайли,позите и жестовете на ангела и Св. Богородица, които разкриват определени душевни състояния.  Св.Дева може да  е с молитвено скръстени ръце,или едната да е притисната към гърдите, а другата да сочи ангела, което означава извесно съмнение

Особено внимание заслужава иконата Устюжское Благовещение, където виждаме самото Боговъплъщение. Младенецът е изобразен в медалйон на гърдите на Богородица, а над нея и ангела в полукръг е Христос като старец от Ветхия ден.

На събора от 1554г. В Русия именно тази икона е посочена като образец за изписването на Бог Саваот.

Благовещение

Благовещение е сред най-важните празници чествани от православната църква. Не случайно Св. Йоан Златоуст го нарича пръв корен на всички празници. В древноста Благовещение е бил част от други два богородични празника,

икона от Охрид 14в.

икона от Охрид 14в.

но постепенно се формира като отделен празник с дата 25 март. На този ден Арх. Гавраил слиза при Дева Мария с думите Радвай се благодатна Господ е с тебе. Със зачатието на божият Син се слага началото на спасението. Затова е и църковният възглас „днес спасение нашего главизна и еже от века таинства явление…“В Русия на този ден по древна  традиция след Литургията  духовенството и децата пускат на воля птици. Тази традиция е изпълнена с дълбок смисъл: освобождаването на птиците от клетка символизира свободната човешка воля в търсене на Царството Божие.

В иконофрафията сцени на Благовещение откриваме още от 2-3 век в катакомбената живопис, миниат’юрата и приложните изкуства. За съжаление по време на иконоборството голямя част от това наследство е унищожено и все пак до нас са достигнали достатъчно паметници на основата, на които се гради иконографията на сцената. Най-често се изобразяват две фигури- от едната страна е арх. Гавраил а от другата Св. Богородица, седнала и държи ръкоделие в ръце.

Възкресение Христово или Слизане в ада

Възкресение Христово или Слизане в ада

Възкресение Христово или Слизане в ада

Празникът Възкресение Христово в иконофрафията се изобразява чрез две сцени. Едната илюстрира самото възкресение – ангел седи на гроба Господен и казва на жените мироносици, че Иисус е възкръснал.

Втората сцена представя как Христос слиза в ада, чупи адовите порти и извежда всички  начело с Адам и Ева. Названието Слизане в ада посочва точно това действие. Църковното учение гласи, че двете действия на Възкресението и на слизането в ада се случват в един и същи момент. Те не могат да бъдат разделени исторически или смислово, защото изобразяват едно и също нещо.

Втората сцена е по-предпочитана от иконографи и богослови, пораради това че отразява самия акт на спасението- Иисус Христос слиза в ада и ни извежда от тъмнината отново към светлината. Този иконографски сюжет може да бъде изписан както с името Слизане в ада , така и като Възкресение Христово. Въпреки че, второто название не определя точно действието изобразено на сцената, може би то е по-правилното. Само по себе си името Слизане в ада не  навежда към светли мисли и сякаш  отдалечава човека от главната идея, а именно- Спасението, връщането ни към света на свелината.

Разпятие Христово

Този, който се облича със светлина като с дреха,
стоеше гол пред съда и плесници
приемаше от ръце, които създаде.

Разпятие Христово се чества винаги в петъка от великата седмица.

Разпятие Христово

Разпятие Христово

Велики петък е най-тъжният и тежък ден за Божия син. В този ден Иисус претърпява безброй поругания, мъки и неимоверни страдания. Божият Агнец е принесен в жертва за спасението на цялото човечество. Иисус е разпнат на кръста, за да заличи нашите беззакония и грехове. Раздрало се небето, слънцето скрило лицето си и тъмнина надвиснала над Голгота, когато Божият Син издъхнал. Той бил погребан в каменен саркофаг, в пещера пред входа на която бил поставен огромен камък. На този ден в храмовете е неговото опело.

На Велики петък не се служи Света Литургия през деня. На вечернята се припомнят и съпреживяват Христовите страдания, смърт и погребение.

Преди началото на службата на специално място в средата на храма се издига „гробът” Христов, украсен с цветя. На престола се поставя плащаницата. Това е платът, с който е било повито тялото на Христос след свалянето му от кръста. По време на богослужението, тя се изнася и с нея се обикаля около храма. Така символично се извършва погребението на Христос. В края на богослужението свещеникът я полага в „гроба” в центъра на храма.

Връбница

вход-господен-йерусалим

Вход Господен в Йерусалим

Носен на небесата върху престол,
а на земята върху осле, Христе Боже,
прие хвала от ангелите и прослава от децата,които ти викаха:
Благословен си Ти,
Който дойде да призовеш Адама.

Връбница е голям християнски подвижен празник. На този ден църквата възпоменава тържественото влизане на Иисус Христос в Йерусалим. Отслужва се Златоустова литургия, на която свещениците раздават върбови клончета на вярващите, символ на палмовите клонки, с които йерусалимските жители са посрещали Иисуса Христа.
След като възкресил Лазар във Витиня, Иисус тръгнал с учениците си за Йерусалим. Наближавайки града, Той пратил двама от тях в селото. Казал им, че с влизането ще видят вързана ослица и с нея осле; да я отвържат и докарат. Ако някой ги попита защо правят това, да кажат, че е потребно на Господа. Стопаните като разбрали, че са пратени от Иисус, не им попречили. Учениците нахвърляли дрехите си на ослето и Христос го възседнал. Така тържествено влязъл в Йерусалим. Народът постилал с дрехи и цветя пътя на Спасителят и пеел:

Осанна! Благословен Идещият в име Господне, Царят Израилев!

Възкресение Христово

Христос възкръсна от мъртвите,
със смъртта си, смъртта победи
и на тия, които са в гробовете, дарува живот.

Възкресение Христово

Възкресение Христово

Възкресение Христово е най-светлият християнски празник. Според Светото Писание на третия ден след смъртта си Иисус възкръснал от мъртвите. Той излязъл от гроба, без да отмести камъка, невидим за стражата. Внезапно станало голямо земетресение. От небето слязъл ангел Господен, който отместил камъка от входа за гроба и седнал върху него. Стражите се изплашили и избягали. Когато жените мироносици дошли, за да помажат тялото но Христос, те заварили гроба празен. Видели ангелът, който им казал, че Христос е възкръснал. Така те първи узнали благата вест за чудното възкресение на Спасителя.

Възкресението на Иисус Христос е онзи исторически факт, който дава основа на цялата християнска религия. Не случайно  Св. Ап. Павел пише:

Ако… Христос не е възкръснал, суетна е вярата ви…

Възкресение Христово е наистина Велик ден и затова църквата го чества  като най-големият християнски празник. На Пасхалната служба точно в полунощ от отворените царски врати се понася песнопението: ”Воскресение Твое, Христе Спасе…”

Вратите на храма се отварят и кръстната процесия излиза , за да обиколи църквата.
Гръмва пасхалният тропар. Зазвучават празничните камбани.

- Христос воскресе!

- Воистину воскресе!

Иконопис

Съвременната иконопис в България черпи източници предимно от гръцката иконопис , но не трябва да се пренебрегва и влиянието на руската иконописна школа.

Галерия Стенописи от параклис „Св. Иван Рилски“ гр. Поморие

Галерия с икони на Иисус Христос