Икона-та

Свети Пророк Илия

Празника на Свети Пророк Илия , наречен още Илинден – 20 юли,  е сред най-почитаните от българския народ празници. Народните вярвания са, че Свети Илия носи дъжд и влага и закриля живота. Заради силата, която притежавал го нарича Илия Гърмодолец, Гърмоломник, Гръмовник. В народните представи той препуска по небето със златна колесница, от която изпраща огнени стрели. Освен носещите името на светеца, на този ден празнуват още занаятчийските еснафи на кожарите, кожухарите, самарджийте и керемидчиите.
Св. пророк Илия бил родом от град Тесвия (поради което е наречен още Тесвитянин) в областта Гааад, Палестина.
Древно предание разказва, че когато се родил младенецът Илия, баща му получил видение: внушителни мъже поздравили бащата, повили бебето с огнени пелени и го накърмили с пламък. Смутен, той разказал за това видение на свещениците в Йерусалим, а те го успокоили с думите: „Не бой се, твоят син ще живее в светлина и ще съди израилския народ с огън и меч.“ Това обяснение има връзка с името Илия, което значи сила Господня.
continue reading…

Празникът Благовещение е сред най-важните християнски празници. На този ден църквата чества началото на земния път на Иисус Христос. Словото се облича в плът и идва на земята да изкупи греховете ни и да ни спаси от мрака дарявайки ни светлина. Благовещението предхожда Боговъплъщението. Двата момента се случват един след друг. Източници за изобразяването на сцената са евангелието на Лука и апокрифите.
Благовещение е сред най-ранните християнски изображения.
Най- древни иконографски сюжети на тази тема откриваме във фреските от древноримските катакомби. Също изображения на Благовещение има върху раннохристиянски саркофази и мозайки. Информация за изписването на сцената , полу чаваме и от книжната миниатюра, както и от различни скулптурни фигури. За съжаление много от тях не са достигналидо наши дни, но от запазените източници, разбираме как се е променял иконографския тип на тази сцена и какъв е той сега.

На мозайка от църквата ,,Санта Мария Маджоре,, Богородица е седнала на трон и държи ръкоделие в ръце. Сцената се отличава с това, че освен ангелът- вестител, са изобразени още четири ангела около трона на Богородица, един от които говори с праведния Йосиф.

Заедно с тази иконографски тип, при който Богородица държи ръкоделие, в раннохристиянската епоха, е възникнал и друг тип, получил името ,,Предблаговещение,,и се основава на апокрифните предания. Тук е показан моментът преди Благовещението. Най- често Богородица е пред кладенец, а до нея е благославящ ангел. Подабно изображение има в ,,Кахрие Джами,,

Иконографският тип, при който Богородица държи ръкоделие и приема благата вест от стоящия пред нея ангел, не претърпява съществени промени.Изображенията се отличават едно от друго по различното третиране на архитектурните детайли,позите и жестовете на ангела и Св. Богородица, които разкриват определени душевни състояния.  Св.Дева може да  е с молитвено скръстени ръце,или едната да е притисната към гърдите, а другата да сочи ангела, което означава извесно съмнение

Особено внимание заслужава иконата Устюжское Благовещение, където виждаме самото Боговъплъщение. Младенецът е изобразен в медалйон на гърдите на Богородица, а над нея и ангела в полукръг е Христос като старец от Ветхия ден.

На събора от 1554г. В Русия именно тази икона е посочена като образец за изписването на Бог Саваот.

Празникът Възкресение Христово в иконофрафията се изобразява чрез две сцени. Едната илюстрира самото възкресение – ангел седи на гроба Господен и казва на жените мироносици, че Иисус е възкръснал.

Втората сцена представя как Христос слиза в ада, чупи адовите порти и извежда всички  начело с Адам и Ева. Названието Слизане в ада посочва точно това действие. Църковното учение гласи, че двете действия на Възкресението и на слизането в ада се случват в един и същи момент. Те не могат да бъдат разделени исторически или смислово, защото изобразяват едно и също нещо.

Втората сцена е по-предпочитана от иконографи и богослови, пораради това че отразява самия акт на спасението- Иисус Христос слиза в ада и ни извежда от тъмнината отново към светлината. Този иконографски сюжет може да бъде изписан както с името Слизане в ада , така и като Възкресение Христово. Въпреки че, второто название не определя точно действието изобразено на сцената, може би то е по-правилното. Само по себе си името Слизане в ада не  навежда към светли мисли и сякаш  отдалечава човека от главната идея, а именно- Спасението, връщането ни към света на свелината.

Богородица Умиление

Исус Христос

Думата „икона” е с гръцки произход и буквално преведена означава образ или портрет. Църквата учи, че иконата е пряко следствие от Боговъплъщението. Докато в Стария Завет, Бог се явява само чрез слово, то в Новият Завет, се явява и чрез образ, т.е. Невидимият става Видим и Изобразим.
Чрез икони и стенописи в православните храмове, иконописците рисуват Божието слово, така че то да стане достъпно и за тези, които не могат да го прочетат. Всяка икона или стенопис, се прави за прослава на Бога и Светиите Му.