Нови стенописи - Св. Богородица Ширшая Небес

Тук може да разгледате моите нови стенописи в параклис „Свети Пророк Илия“ – с. Извор, обл. Бургас.

Свети Пророк Илия

Празника на Свети Пророк Илия , наречен още Илинден – 20 юли,  е сред най-почитаните от българския народ празници. Народните вярвания са, че Свети Илия носи дъжд и влага и закриля живота. Заради силата, която притежавал го нарича Илия Гърмодолец, Гърмоломник, Гръмовник. В народните представи той препуска по небето със златна колесница, от която изпраща огнени стрели. Освен носещите името на светеца, на този ден празнуват още занаятчийските еснафи на кожарите, кожухарите, самарджийте и керемидчиите.
Св. пророк Илия бил родом от град Тесвия (поради което е наречен още Тесвитянин) в областта Гааад, Палестина.
Древно предание разказва, че когато се родил младенецът Илия, баща му получил видение: внушителни мъже поздравили бащата, повили бебето с огнени пелени и го накърмили с пламък. Смутен, той разказал за това видение на свещениците в Йерусалим, а те го успокоили с думите: „Не бой се, твоят син ще живее в светлина и ще съди израилския народ с огън и меч.“ Това обяснение има връзка с името Илия, което значи сила Господня.
Старозаветният пророк Илия живял около 900 години преди Рождество Христово. Той водил строг подвижнически живот и бил голям пазител на чистата вяра в Бога. Неговто призвание било да възвестява Божията воля на израилския народ по времето на цар Агав и царица Иезавел, които били въвлекли богоизбрания народ в идолопоклонство. С пламенна молитва той просел от Бога да обърне към правата вяра съблазнения в езичество народ, а упорстващите в богоотстъпничеството си да приведе към покаяние. Изпълнен с омраза и презрение към Божия вестител, цар Агав го търсел, за да го погуби.
Рядко в живота на един човек се събират толкова трагични епизоди, колкото имало при св. пророк Илия. Да спомним поне някои от тях, например: продължително укриване в планинските дебри, без храна и вода; пребиваване в къщата на сарептската вдовица, гдето възкресява умрелия й единствен син; срещата с Вааловите жреци и избиването им; злобата на царица Йезавел заради избитите жреци; оттеглянето в планината Хорив; преследването му от воиниците на Охозия – син и приемник на Агав.
Единственото упование на пророка в несретния му живот била неговата твърда вяра във всеправедния Бог.
В библейското повествование е записано, че пророк Илия бил въздигнат жив на небето. Както и да погледнем на това повествование, не можем да не признаем, че то по косвен път свидетелства за нравствената извисеност на пророка, за духовната му близост с Бога и за силните му като огън речи.
Към славния пророк Илия – този тъй ревностен проповедник на Божията правда и могъщ орган на божествената благодат, хората от всички времена са оказвали изключителна почит и благоговение. Съвременниците му го наричали „Божи човек“ и благоговеели пред силата на духа му, християните пък го възвеличават с трогателни песнопения. И с пълно основание, защото в деня на славното Преображение на Исуса Христа на планината Тавор не друг, а именно пророк Илия се явил като представител на старозаветните пророци наред с Мойсей -явил се в небесна светлина и беседвал с Господа.
Почитта към паметта на св. пророк Илия продължава непрекъснато в Православната църква от апостолско време до днес. И сега още в Палестина се сочат с благоговейно чувство местата, осветени от стъпките на великия Божи пророк. В древността са написани много песнопения за деня, когато се чества паметта му. Те се пеят в xpaмовете и сега. В тях Църквата го нарича „пророк и предсказател на великите Божии дела“, нарича го „ангел в плът“, „основание на пророците“, „предтеча на Второто Христово пришествие“.
В София има два храма посветени на Свети Пророк Илия – единият е в квартал “Княжево” и е построен в края на ХІХ век. В двора му има една необичайна сграда – гробницата на Бали Ефенди, известен мюсюлмански духовник и лечител, живял и лекувал тук през ХVІ век. Мястото се почита от мюсюлмани и християни. Източник: http://zadoma.rozali.com

На мозайка от църквата ,,Санта Мария Маджоре,, Богородица е седнала на трон и държи ръкоделие в ръце. Сцената се отличава с това, че освен ангелът- вестител, са изобразени още четири ангела около трона на Богородица, един от които говори с праведния Йосиф.

Заедно с тази иконографски тип, при който Богородица държи ръкоделие, в раннохристиянската епоха, е възникнал и друг тип, получил името ,,Предблаговещение,,и се основава на апокрифните предания. Тук е показан моментът преди Благовещението. Най- често Богородица е пред кладенец, а до нея е благославящ ангел. Подабно изображение има в ,,Кахрие Джами,,

Иконографският тип, при който Богородица държи ръкоделие и приема благата вест от стоящия пред нея ангел, не претърпява съществени промени.Изображенията се отличават едно от друго по различното третиране на архитектурните детайли,позите и жестовете на ангела и Св. Богородица, които разкриват определени душевни състояния.  Св.Дева може да  е с молитвено скръстени ръце,или едната да е притисната към гърдите, а другата да сочи ангела, което означава извесно съмнение

Особено внимание заслужава иконата Устюжское Благовещение, където виждаме самото Боговъплъщение. Младенецът е изобразен в медалйон на гърдите на Богородица, а над нея и ангела в полукръг е Христос като старец от Ветхия ден.

На събора от 1554г. В Русия именно тази икона е посочена като образец за изписването на Бог Саваот.

Втората сцена представя как Христос слиза в ада, чупи адовите порти и извежда всички  начело с Адам и Ева. Названието Слизане в ада посочва точно това действие. Църковното учение гласи, че двете действия на Възкресението и на слизането в ада се случват в един и същи момент. Те не могат да бъдат разделени исторически или смислово, защото изобразяват едно и също нещо.

Втората сцена е по-предпочитана от иконографи и богослови, пораради това че отразява самия акт на спасението- Иисус Христос слиза в ада и ни извежда от тъмнината отново към светлината. Този иконографски сюжет може да бъде изписан както с името Слизане в ада , така и като Възкресение Христово. Въпреки че, второто название не определя точно действието изобразено на сцената, може би то е по-правилното. Само по себе си името Слизане в ада не  навежда към светли мисли и сякаш  отдалечава човека от главната идея, а именно- Спасението, връщането ни към света на свелината.

Богородица Умиление

Исус Христос

Думата „икона” е с гръцки произход и буквално преведена означава образ или портрет. Църквата учи, че иконата е пряко следствие от Боговъплъщението. Докато в Стария Завет, Бог се явява само чрез слово, то в Новият Завет, се явява и чрез образ, т.е. Невидимият става Видим и Изобразим.
Чрез икони и стенописи в православните храмове, иконописците рисуват Божието слово, така че то да стане достъпно и за тези, които не могат да го прочетат. Всяка икона или стенопис, се прави за прослава на Бога и Светиите Му.