Благовещение е сред най-важните празници чествани от православната църква. Не случайно Св. Йоан Златоуст го нарича пръв корен на всички празници. В древноста Благовещение е бил част от други два богородични празника,

икона от Охрид 14в.

но постепенно се формира като отделен празник с дата 25 март. На този ден Арх. Гавраил слиза при Дева Мария с думите Радвай се благодатна Господ е с тебе. Със зачатието на божият Син се слага началото на спасението. Затова е и църковният възглас „днес спасение нашего главизна и еже от века таинства явление…“В Русия на този ден по древна  традиция след Литургията  духовенството и децата пускат на воля птици. Тази традиция е изпълнена с дълбок смисъл: освобождаването на птиците от клетка символизира свободната човешка воля в търсене на Царството Божие.

В иконофрафията сцени на Благовещение откриваме още от 2-3 век в катакомбената живопис, миниат’юрата и приложните изкуства. За съжаление по време на иконоборството голямя част от това наследство е унищожено и все пак до нас са достигнали достатъчно паметници на основата, на които се гради иконографията на сцената. Най-често се изобразяват две фигури- от едната страна е арх. Гавраил а от другата Св. Богородица, седнала и държи ръкоделие в ръце.

Празникът Възкресение Христово в иконофрафията се изобразява чрез две сцени. Едната илюстрира самото възкресение – ангел седи на гроба Господен и казва на жените мироносици, че Иисус е възкръснал.

Втората сцена представя как Христос слиза в ада, чупи адовите порти и извежда всички  начело с Адам и Ева. Названието Слизане в ада посочва точно това действие. Църковното учение гласи, че двете действия на Възкресението и на слизането в ада се случват в един и същи момент. Те не могат да бъдат разделени исторически или смислово, защото изобразяват едно и също нещо.

Втората сцена е по-предпочитана от иконографи и богослови, пораради това че отразява самия акт на спасението- Иисус Христос слиза в ада и ни извежда от тъмнината отново към светлината. Този иконографски сюжет може да бъде изписан както с името Слизане в ада , така и като Възкресение Христово. Въпреки че, второто название не определя точно действието изобразено на сцената, може би то е по-правилното. Само по себе си името Слизане в ада не  навежда към светли мисли и сякаш  отдалечава човека от главната идея, а именно- Спасението, връщането ни към света на свелината.

„…Този, който се облича със светлина като с дреха,
стоеше гол пред съда и плесници
приемаше от ръце, които създаде.…”

Разпятие Христово се чества винаги в петъка от великата седмица.

Разпятие Христово

Велики петък е най-тъжният и тежък ден за Божия син. В този ден Иисус претърпява безброй поругания, мъки и неимоверни страдания. Божият Агнец е принесен в жертва за спасението на цялото човечество. Иисус е разпнат на кръста, за да заличи нашите беззакония и грехове. Раздрало се небето, слънцето скрило лицето си и тъмнина надвиснала над Голгота, когато Божият Син издъхнал. Той бил погребан в каменен саркофаг, в пещера пред входа на която бил поставен огромен камък. На този ден в храмовете е неговото опело.

На Велики петък не се служи Света Литургия през деня. На вечернята се припомнят и съпреживяват Христовите страдания, смърт и погребение.

Преди началото на службата на специално място в средата на храма се издига „гробът” Христов, украсен с цветя. На престола се поставя плащаницата. Това е платът, с който е било повито тялото на Христос след свалянето му от кръста. По време на богослужението, тя се изнася и с нея се обикаля около храма. Така символично се извършва погребението на Христос. В края на богослужението свещеникът я полага в „гроба” в центъра на храма.

Вход Господен в Йерусалим

Носен на небесата върху престол,
а на земята върху осле, Христе Боже,
прие хвала от ангелите и прослава от децата,които ти викаха:
Благословен си Ти, Който дойде да призовеш Адама.

Връбница е голям християнски подвижен празник. На този ден църквата възпоменава тържественото влизане на Иисус Христос в Йерусалим. Отслужва се Златоустова литургия, на която свещениците раздават върбови клончета на вярващите, символ на палмовите клонки, с които йерусалимските жители са посрещали Иисуса Христа.
След като възкресил Лазар във Витиня, Иисус тръгнал с учениците си за Йерусалим. Наближавайки града, Той пратил двама от тях в селото. Казал им, че с влизането ще видят вързана ослица и с нея осле; да я отвържат и докарат. Ако някой ги попита защо правят това, да кажат, че е потребно на Господа. Стопаните като разбрали, че са пратени от Иисус, не им попречили. Учениците нахвърляли дрехите си на ослето и Христос го възседнал. Така тържествено влязъл в Йерусалим. Народът постилал с дрехи и цветя пътя на Спасителят и пеел:

Осанна! Благословен Идещият в име Господне, Царят Израилев!

Христос възкръсна от мъртвите,
със смъртта си, смъртта победи
и на тия, които са в гробовете, дарува живот.

Възкресение Христово

Възкресение Христово е най-светлият християнски празник. Според Светото Писание на третия ден след смъртта си Иисус възкръснал от мъртвите. Той излязъл от гроба, без да отмести камъка, невидим за стражата. Внезапно станало голямо земетресение. От небето слязъл ангел Господен, който отместил камъка от входа за гроба и седнал върху него. Стражите се изплашили и избягали. Когато жените мироносици дошли, за да помажат тялото но Христос, те заварили гроба празен. Видели ангелът, който им казал, че Христос е възкръснал. Така те първи узнали благата вест за чудното възкресение на Спасителя.

Възкресението на Иисус Христос е онзи исторически факт, който дава основа на цялата християнска религия. Не случайно  Св. Ап. Павел пише:

Ако… Христос не е възкръснал, суетна е вярата ви…

Възкресение Христово е наистина Велик ден и затова църквата го чества  като най-големият християнски празник. На Пасхалната служба точно в полунощ от отворените царски врати се понася песнопението: ”Воскресение Твое, Христе Спасе…”

Вратите на храма се отварят и кръстната процесия излиза , за да обиколи църквата.
Гръмва пасхалният тропар. Зазвучават празничните камбани.

- Христос воскресе!

- Воистину воскресе!