Епархии в България

Светият синод е върховен орган на Българската православна църква, основан през 1870 г. с учредяването на Българската екзархия

Епа́рхия (от гръцки: ἐπαρχία) в християнството е административно-териториална единица, начело на която стои архиерей - епископ, архиепископ, митрополит.

Днес Българската православна църква използва названието епархия за обозначаване на най-големите си административно-териториални единици. Те от своя страна се разделят на архиерейски наместничества. Начело на епархията стои митрополит.

Митрополи́т (на гръцки: μητροπολίτης) е най-старата епископска титла в Църквата. Първоначално митрополит е бил епископ на християнска църква с резиденция в столица или митрополия (μητρόπολις) на Римска провинция.

Титлата митрополит се среща за пръв път в каноните на Никейския Вселенски Събор 325 г. 34-to Апостолно правило определя: „епископите на всеки народ да знаят първия от тях и да го признават за главен, и да не творят нищо, което превишава тяхната власт, без негово знание.“ Митрополитите са свиквали и били председатели на поместни събори в своята епархия (ἤ ἐπαρχία).

Понастоящем 15-те български епархии на Българската православна църква се управляват от своя архиерей, който носи титлата „митрополит“. 13 от епархиите се намират на територията на България — Варненска и Великопреславска, Великотърноеска, Видинска, Врачанска, Доростолска, Ловчанска, Неврокопска, Плевенска, Пловдивска, Русенска, Сливенска, Софийска, Старозагорска. Другите две са на САЩ, Канада и Австралия със седалище в Ню Йорк и Западно- и Средноевропейска епархия със седалище в Берлин.