И след смъртта – в услуга на медицината. Съвременни чудеса на свети Лука Кримски

Посещения: 356

Синът Божий – Бог Слово, по своята безгранична любов слезе на земята, прие човешка плът, за да спаси заблудилия се човек. Той прие върху себе си цялата човешка болка и неговите грехове. На земята Той учеше, изцеляваше, помагаше и умря за нас. След Своето Възкресение Господ заповяда на Своите ученици да проповядват Евангелието на всички твари – да просвещават, кръщават и изцеляват. И апостолите „отидоха и проповядваха навсякъде; и Господ им помагаше и подкрепяваше словото с личби, от каквито то се придружаваше“ (Марк. 16:20).

Светите апостоли чудотворят не чрез своята сила и не за да направят впечатление или да се сдобият със слава и известност, както правят врачките и екстрасенсите. Единствената цел на апостолите е славата Божия и спасението на хората.

В деянията им се потвърждават думите на Христа: „Който вярва в Мене, делата, що Аз върша, и той ще върши, и по-големи от тях ще върши…“ (Иоан. 14:12).

Това обещание на Христос не се отнася само за апостолските времена. И днес Той не спира да твори Своите чудеса в Църквата чрез Своите светии, не е престанал да проявава Своята любов. Ако светците, по точното определение на отец Юстин Попович, „са Христос – проникващ през вековете“, то тогава не е учудващо, че правейки чудеса, светците изцеляват хората, продължавайки Неговото дело.

Свети Лука е едно от звената на тази дълга верига, чието начало е сложено още в апостолските времена. Той обичаше Христа и хората. Той служеше на образа Божий – човека и в особеност на страдащия, служеше с невероятна любов и самоотверженост. Свети Лука смяташе, че лекуването на болните е най-великото дело, дело – подражание на Самия Христос.

В една от своите проповеди той изяснява своето разбиране по въпроса. Ние виждаме ясно мотивите, подтикнали го да се посвети на медицинската наука. Не заради пари или слава, не заради нещо друго, а за да служи, облекчи, изцели страдащите.

Свети Лука пише: „Замисляли ли сте се понякога защо Господ е изпратил Своите ученици не само да проповядват, но и да изцеляват болните? Щом Господ е смятал лечението на болестите за такова важно дело, наравно с Евангелската проповед, то и за нас това трябва да е едно от най-важните ни задължения. Той не е казал: „Проповядвайте Евангелието и научете хората как чрез него да устроят своя социален живот“.

Той никъде не говори такива неща. Но дава заповед на апостолите да лекуват болните. Защо? Защото нашият Господ Иисус Христос и Сам е изцелявал, гонил е демони, възкресявал е мъртви. Защото болестта е най-големият проблем и най-голямата болка на човечеството. Съществуват множество болести, страшни недъзи, които измъчват човека, разрушават живота му и го довеждат до отчаяние. Но Господ е човеколюбец и изисква от нас да сме милостиви и да творим любов. Първото дело на милосърдието е изцеляване на болните. Така ние показваме своето състрадание и любов към нещастните си събратя“.

Блажен е този лекар, който се занимава с медицина, подтикван за това от любов към болния; който е станал лекар не за да живее добре, а за да помага на хората, да помага на ближния. Блажен е този лекар, защото той извършва едно от тези две служения, които са вършили Христовите ученици.

Наистина блажен е бил свети Лука. Той като Самия Господ е дошъл в света да „благотвори и изцелява“. Затова и е получил от Бога дара на чудотворец. Безчислени са неговите чудеса и невероятни от гледна точка на човешката логика.

След своя мъченически жизнен път свети Лука се пресели в небесния Йерусалим на 11 юни 1961 година. Но той не ни остави и не забрави своята професия на хирург. По време на земния си живот той бързаше да помогне на хората, използвайки всички средства – собствените нозе, коне, шейни, автомобили, влакове, самолети. Днес за него не са преграда нито разстоянията, нито границите между държавите. Той се притичва на помощ навсякъде, където го повикат.

За първи път чух за свети Лука през лятото на 1996 година. Потресе ме неговият живот и реших да науча повече за този човек. Няколко пъти бях в Крим, а по-късно обиколих местата, където е живял и работил. През януари 1999 година издадохме житието му на гръцки език, преведохме го на румънски, английски, френски и албански. Книгата претърпя няколко издания на гръцки, а тиражът достигна 80 хиляди екземпляра.

В Гърция са построени около 30 параклиса на името на свети Лука и почти във всяка гръцка църква има негова икона. В нашия манастир през 2004 година също осветихме параклис на свети Лука, където се съхраняват частици от честните му мощи. Създадохме и малък музей с лични вещи и снимки от живота му. Два месеца след издаването на книгата за него се случи и първото чудо.

През всичките тези години ние слушахме разкази за чудесата на свети Лука, записвахме свидетелствата на миряните за това, как той им се е явявал и помагал.
Той се явявал на роднините на болните или на тях самите – в домовете, болниците, операционните, реанимациите. Той се явявал насън, във видения, а често заставал пред човека като жив. Свети Лука се появявал или като епископ, или като лекар.

Понякога са го виждали със скалпел и бинтове в ръце. Той правил операции и много хора, събуждайки се виждали върху телата си следи от кръв или шевове. Други болни са го виждали в операционната като асистиращ или ръководещ другите хирурзи по време на операции. Самите лекари често потвърждават, че като че ли не са оперирали, а ръката им сама се е движила. Явявайки се на някои болни, свети Лука ги съветвал да посетят нашия манастир: „Там е моят дом, ела да се срещнем“. Когато хората идват при нас, те с огромно удивление познават светеца на иконите или на снимките.

От огромното количество свидетелства за чудесата на свети Лука аз избрах няколко, които потвърждават вече казаното от Христа: „…който вярва в Мене, делата, що Аз върша, и той ще върши, и по-големи от тях ще върши“ (Иоан. 14:12).

Как помага свети Лука?

1. „Аз прославих Бога и свети Лука – покровителя на моето семейство!“

Отец Г. знае руски език и изповядва руските емигранти, живеещи в Гърция. Той ни разказа невероятна история за хирургичната помощ, която му е оказал свети Лука през 2002 година: „Херния между 4 и 5 шиен прешлен беше причината да спре да се движи лявата ми ръка, мускулите атрофираха, с усилие движех и китката. Невролозите и неврохирурзите, които ме наблюдаваха, ме съветваха да си направя операция. Един от лекарите обаче ме посъветва да не бързам. Като диабетик ми препоръчваха вани с морска вода, физиотерапия и лечебна физкултура. През есента се убедих, че всички мои старания са напразни. Спрях да ходя по лекари. Започнах да се моля на светия лекар – Лука. Всяка вечер четях акатиста му на руски език. И свети Лука откликна на моята молитва.

На разсъмване на 8 декември 2002 година насън ми се яви свети Лука в архиерейски одежди. Върху тях беше наметнал лекарска престилка, а на главата му имаше хирургическа шапка, която се носи по време на операции. В лявата си ръка държеше ножици и бинтове, а в дясната – скалпел. Свети Лука ми каза: „Изпратиха ме при теб. Знам как обичаш руснаците, как им помагаш духовно тук, в Атина. Затова защото те обичам, ще те оперирам сам. Обърни се“. Обърнах се и за една секунда операцията беше направена. Пак чух гласа на свети Лука: „Край, вече си здрав. Утре можеш спокойно да си вдигаш ръката, а след три дни ще се върна“. След няколко минути се събудих. Беше 4:30 ч. сутринта. Станах, отидох до огледалото и започнах да си движа ръката. Разбрах, че съм здрав! Ръката функционираше. Даже нямаше следи от атрофията. Порази ме фактът, че на пижамата ми върху болното място имаше капки кръв! Аз прославих Бога и свети Лука – покровителя на моето семейство!

След всичко това реших да отида при лекуващия ме лекар. Поразеният доктор ме попита какво е станало и как съм се възстановил толкова бързо. В отговор му подадох книгата за свети Лука и казах: „Докторе, прочетете тази книга и ще разберете“.

Започнах да чакам сряда. Свети Лука беше обещал да ме посети след три дни. В сряда отидох в храма. Веднага след мен влезе господин Д. Г., който ми връчи икона на свети Лука с частица от мощите му! Тази икона днес е в центъра на нашия храм!“

2. „Свети Лука беше тук…“

Госпожа Т. от град Ливадия ни изпрати писмо: „На 18 септември 2005 година нашият син Константин претърпя автомобилна катастрофа. Получи тежко счупване и на двата крака. Ние, родителите му, бяхме в командировка. Щом разбрахме за случилото се, започнахме да се молим на Бога да спаси живота на детето ни. От Атина в Ливадия беше изпратен хеликоптер. Заради огромната кръвозагуба резултатите на първите изследвания бяха страшни. Всички лекари смятаха, че трябва да се направи ампутация и на двата крака. Не можехме с нищо да променим решението на лекарите. Само се молехме детето ни да не остане инвалид.

За щастие, точно в този ден пристигна завеждащият ортопедичната клиника д-р Г. П. Той пое цялата отговорност за всички решения и провеждането на операция. Именно този хирург отмени решението за ампутации и както после ни казаха, буквално водил война да съхрани краката на момчето ни и отстоявал своята позиция, въпреки единодушното мнение на всички останали лекари. Той успя да спаси десния крак на сина ни, а от левия ампутира само петата.

След операцията цял месец нашият син беше в реанимацията на Атинската детска болница „Аглаия Кирияку“. Много лекари, участващи в консилиумите, се съмняваха, че краката ще се спасят. Опасяваха се от инфекции и усложнения. Лекарите от детската клиника „Света София“ започнаха серия от пластични операции. Всички твърдяха: оставили са краката на детето, но единият никога няма да се движи, защото няма нито кръвоносни съдове, нито нервни влакна, нито кожа. Този крак ще остане завинаги безжизнен.

На 26 ноември 2005 година нашият син за първи път спомена своя приятел, някой си Лука. Този приятел, по думите на детето, го събуждал след упойката и му казвал: „Константине, събуди се и иди при мама“. И това се повтаряло след всяка операция. Ние смятахме, че той говори за някой лекар от болницата. Започнахме да разпитваме. Отговориха ни, че лекар с такова име не работи в болницата. След поредната операция Константин ни каза ясно и точно: „Днес видях свети Лука“. Попитахме пластичния хирург д-р Н. П., какво значи това. Той с усмивка извади от джоба на престилката си иконка с изображението на свети Лука и каза: „Ето за кого ви говори Константин.Този светец действително се явява по време на най-сложни операции, такива, като на вашия син“. Важно е да отбележим, че за този светец дотогава не знаехме нищо. По съвета на нашия лекар прочетохме книгата за свети Лука Кримски. Виждайки я, Константин ми показа една снимка и каза: „Ето, мамо, виж, това е моят приятел“.

Чудесните явления на свети Лука продължаваха. Беше празникът на Тържеството на Православието. Кракът на нашето момче започваше да се движи, той даже мърдаше пръстите си. Лекарите само кимаха с глави: „Да, Константин си има свой светец“.

Свети Лука се явяваше на детето ни няколко пъти направо в операционната (бяха му направени около 30 операции). На 27 март 2006 година светецът се появил в операционната в архиерейски одежди, върху които била наметната престилка и казал: „Константине, моли се, а аз ще се постарая да те излекувам“.

Психолозите, които работеха в болницата, се стараеха да дадат кураж на Константин и му казваха, че лечението ще свърши добре, но няма да може да кара колело. Обаче след болницата Константин не само прекрасно започна да ходи и да тича, но и да кара колело! Пълното възстановяване на крачетата му е истинско чудо!
Ние бързо забравихме своята скръб. Но какво са нашите преживявания в сравнение с онази велика Божия благодат, щедро изляла се върху нас по молитвите на свети Лука. М. Т, град Ливадия“.

3. „Дойдох да те оперирам“

„На 15 януари 2006 година през деня съвсем неочаквано ме заболя дясното ухо. Един мой познат, почитащ свети Лука, ми даде книжка с неговото житие. Първото нещо, което ми дойде наум, беше да помоля светеца да ми помогне. Дълбоко в душата си вярвах, че той е велик светец. Сложих в ухото си парче памук, намазах го с олио от кандилото, сложих иконка на свети Лука и се забрадих. С моята роднина презвитера А. започнахме да мислим за постъпване в болница. Но реших никъде да не ходя, нищо, че не можех да заспя от нетърпимата болка. Обаче скоро заспах. Насън ми се яви самият архиепископ Лука в архиерейски одежди. В ръцете държеше медицински инструмент, приличащ на дълга игла. До него стоеше моят познат А.П., който ми подари книгата за свети Лука. Светецът каза: „Аз съм свети Лука и дойдох да те оперирам. Не се страхувай, няма да боли“. А после каза на моя познат: „Виж как сега ще направя операция“.

Той постави тръбичка в ухото ми. Почувствах убождане, но не и болка. На сутринта разбрах, че ухото вече не ме боли. Памучето беше пропито с гной. Отидох при д-р А.Г. на преглед. Той потвърди, че е направено пробиване на тъпанчето и постави диагноза – остро възпаление на средното ухо. „Госпожо, а кой Ви оперира? Хирургът, който го е направил, е майстор от най-висша класа”. Аз отговорих: „Докторе, виждам, че имате икони на бюрото, Вие сте вярващ човек, затова ще Ви разкажа“.
Разказах му своите нощни приключения, разказах му за свети Лука и му подарих книгата с житието и една иконка.

Докторът се съгласи с мен. Предписа ми антибиотици и добави: „Щастие е, че гнойта е изтекла, защото можеше да оглушеете.“ След седмица докторът ми съобщи, че съм абсолютно здрава. С. П., град Атина“.

4. „Дойдох на операция“

Св. Лука по време на операция

„Казвам се Мария К. Искам да изразя своята благодарност към свети Лука за чудото на моето духовно и физическо изцеление. През 2008 година трябваше да ми бъде направена гинекологична операция в болница „Метаксас” в град Пирея. В трудни житейски ситуации винаги съм се обръщала към Бога и светиите за помощ. Но вярата ми беше слаба, бях от така наречените маловерци.

Преди три години прочетох книгата за свети Лука. Потресена бях от мъченическия живот на този човек и лекарския му подвиг. Когато трябваше да взема решение за операцията, аз горещо се помолих на Бога и свети Лука, търсейки помощ. За първи път в живота си се оставих на волята Божия. Преди операцията се молих на свети Лука: „Свети Лука, зная, че ще ми помогнеш по време на операцията и ще подскажеш на лекаря как да действа. Моля те, присъствай на операцията“. За първи път чувствах, че мога да моля за помощ.

На 11 ноември 2008 година всичко беше готово за операция. На операционната маса получих силно сърцебиене. Наобиколиха ме анестезиолог и три медицински сестри. Виждайки силното ми безпокойство, докторът започна да ме успокоява. В тази минута в операционната влезе лекар с хирургическа престилка, седна до мен, като внимателно ме гледаше. Никога няма да забравя този поглед. Казах си, ето истински лекар, който преживява заедно с мен и изпитва състрадание към мен. Изведнъж чух, как анестезиологът го попита: „А Вие кой сте? За съжаление, не Ви познавам“. Неизвестният лекар отговори: „Дойдох на операция при това момиче“.
След няколко минути анестезиологът отново се поинтересува: „Моля, кажете ми кой сте?“. Същият отговор: „Дойдох на операция при това момиче“. Тогава ме попита мен: „Кой е този човек? Роднина? Вие ли го помолихте да дойде?“. „Не, – отговорих аз. – Не го познавам“. Тогава докторът продължи: „Операцията ще се извърши от д-р К.В. А Вие защо сте тук?“. Трети път същото: „Дойдох на операция при това момиче“. Непознатият лекар каза нещо много тихо и си отиде.

Успокоих се, сърцето ми заработи нормално. Помня, че в книгата за свети Лука прочетох следното: „Преди операцията човек винаги е уплашен, той е отчаян, сърцето му се къса… Лекарят трябва не само с препарати да успокои сърцето, но и самият той трябва да се опита да намали страха и психологическото напрежение на болния…“. В онзи момент нямаше как да знам, че в операционната е бил самият свети Лука. Сестрите и анестезиологът изкоментираха събитието: „Просто е сбъркал. Сигурно е трябвало да бъде на друга операция. Как така е объркал операционните?“.

Моята операция мина успешно. Лекарят, който ме оперира, каза на мъжа ми: „Знаете ли, направил съм хиляди такива гинекологични операции, но нито една не беше преминавала толкова спокойно и леко. Ръцете ми като че ли сами се движеха!“.

На следващия ден помолих да ми донесат книгата за свети Лука. Трудно мога да предам своето вълнение, когато проумях, че онзи лекар беше същият като свети Лука, в битието му на лекар в болницата в град Переславъл-Залески през 1910 година. Помощта на свети Лука имаше за мен по-голямо духовно значение, отколкото физическо. Той буквално изтръгна от моето сърце трънчето на маловерието, което дълги години ме мъчеше. Разбрах какво се случва с нас, когато изцяло се предаваме на Бога.

След като се възстанових, отидохме със съпруга ми в манастира „Сагмата“ в Тива, за да извършим благодарствен молебен на свети Лука. Вълнувахме се. Плачех и не можех да говоря. А съпругът ми мислеше какво да подари на манастира за благодарност към светеца. Единственото ценно нещо у него беше часовник, подарък от кума ни. Преди 19 години той струваше 2 хиляди долара. Мъжът ми много го обичаше и никога не го сваляше от ръката си. Реши да остави пари. Но вътрешният глас му шепнеше: „Не, остави часовника“. Той не го послуша и започна да отброява банкнотите. Три пъти чу този глас и накрая остави часовника. „След като го оставих, почувствах, че се освободих от нещо, което така силно ме свързваше с тази вещ“. Свети Лука, научи ни да обичаме Бога като теб. М. К., остров Закинтос.“

5. В реанимацията

В края на юни 2009 година на 24-годишната Елена К. от остров Лерос направили операция за подмяна на сърдечна клапа. Лекарят казал, че след операцията болната ще бъде две денонощия в реанимация. Но след тези два дни момичето не се събуждало. Намирала се в състояние на кома 27 дни.

Приятел на семейството разбрал за случващото се и изпратил на родителите книгата с житието на свети Лука, текста на молебена към светеца и елей от мощите му от Симферопол. Родителите започнали да се молят. След два дни момичето отворило очи и започнало да говори. Всички радостно благодарили на Господа и на свети Лука за помощта.

Но сестрите от реанимацията разказали друго. По време на дежурство, ден преди „събуждането“ на болната, в отделението се появил странен лекар, облечен в дълга старомодна бяла престилка от плътна тъкан. Без да говори, той минал покрай дежурните и отишъл право при спящото момиче. Странният лекар затворил вратата и пуснал завесите на стъклената преграда. След малко отново безмълвно излязъл. Сестрите се втурнали към момичето и го намерили будно и абсолютно адекватно реагиращо на околните.

6. „Когато мислех, че всичко е свършено…“

„Казвам се Е.Х, на 37 години. Родена съм в град Морфу. Сега живея в Лимасол. Работя като стюардеса и преподавам италиански език. На 28 юни 2008 година се събудих рано и почувствах леко неразположение. Оказа се, че имам температура и реших да отида в поликлиниката да ми поставят някаква инжекция. С мама трябваше да пътуваме до остров Андрос и не ми се искаше да пропусна пътешествието.

На 29 юни все още не ми беше добре и реших отново да отида на лекар. Времето за пътуването наближаваше. В поликлиниката ме прегледа лекарят на майка ми. Направиха изследвания, но нищо не откриха. Температурата не спадаше и чувствах световъртеж. Лекарят предложи да ме приеме в болницата, но отказах и предложих да постъпя след като се върна от пътуването. Той продължи да настоява, въпреки че нямаше нищо сериозно, освен слабостта и температурата. На следващия ден, 30 юни ме посети снаха ми и ми донесе малка иконка на свети Лука. Не бях чувала за него, но сложих иконката под възглавницата. На 1 юли здравето ми рязко се влоши. Направиха ми томография и установиха, че имам чревна инфекция. По време на изследването видях как внимателно ме следят два чифта очи.

Стараех се да се вгледам в лицата на околните, но не успявах. След изследването ме преведоха в реанимация. Помня, че се разстроих, че съм изгубила иконката. Снаха ми ми донесе още една, но скоро и изгубената се намери. Тя по странен начин се беше залепила за гърба ми. Държах здраво в ръцете си и двете иконки.
На 2 юли 2008 година инфекцията премина в белите дробове. Лекарите така и не можеха да си обяснят каква е тази инфекция и ми даваха силни антибиотици. Решиха да ме оперират. Състоянието на сепсис настъпваше така стремително, че смятаха, че няма да преживея нощта.

Въпреки всичко чувствах, че ще се излекувам и с иконките в ръце отидох на операция. Дадох ги на анестезиолога, за да ми ги пази. Изрязаха ми жлъчката, но се оказа, че е била здрава. Изпаднах в кома, продължила три дни. Била съм в критично състояние и вече са очаквали най-лошото. Лекарите не давали никакви надежди на близките ми. Моите заразени бели дробове отказвали да дишат. Но чудото станало, когато вече говорили за моя край.

Пристигнал отец П. и донесъл мощи на св. Лука – частица от сърцето му. После ми разказаха как ме е прекръстил с мощите и аз съм отворила очи. От тази минута моят организъм започна да се бори и сепсисът по съвършено немислим начин започна да изчезва. Излекувах се напълно. Лекарите не можеха да повярват.

Вярващите бяха убедени, че е станало чудо. В болницата ми донесоха житието на свети Лука – моя лекар. Помислих си, че са му помагали светите Безсребърници Козма и Дамиан.

След известно време разбрах чии са били очите, които така внимателно ме следяха по време на томографията на 1 юли – деня на светите Козма и Дамиан, които бяха дясната ръка на свети Лука в операционната.

На тази дата моята снаха е била в манастира в град Верия. Всички се молели за мен, а след това старецът на манастира казал: „Свети Лука и светите Козма и Дамиан ще бъдат с нея“. Е.Х. Лимасол – Кипър“.

* * *
Това е само малка част от извършените чудесни изцеления. Те потвърждават не само светостта на свети Лука, но са и доказателство за Божията любов. Даже в нашето време на богоотстъпничество Той не ни оставя.

Ние, хората, сме разделени от разстоянията, границите, езиците. Но Църквата ни обединява, в лоното на Църквата се преодоляват всички различия, разстояния и граници. За светиите няма прегради, те са наднационални, те са над расовите различия. Те не дискриминират и не лицеприятстват.

Бих искал да завърша доклада си с думите на още един съвременен светец –  стареца Паисий, който е написал следното за светия старец Арсений: „Мисля, че най-активната дейност на нашия свят отец започва именно сега, след неговата смърт“.

Смятам, и това е естествено, че свети Лука помага сега повече, отколкото тогава, когато е живял на земята, защото сега е до небесния Отец и като Негово чедо може да получава в изобилие благодат и да помага на страдащите, давайки им правилно лечение.

Неговите велики подвизи в името на любовта към Христос, неговата любов и смирение, са му донесли велико духовно развитие. Днес той лети с ангелите и ликува, защото помага на още повече страдащи и слави името Божие.

Днес свети Лука бърза към хората не с телесните си нозе, когато задъхвайки се, се е старал да успее при всеки болен, да отслужи молебен и да го изцели. Днес той лети като ангел от единия край на света до другия и може да успее при всички, които с благоговение го призовават на помощ. | pravmir.ru

Доклад на архимандрит Нектарий (Антонополус) на Третата научно-практическа конференция „Духовното и лекарско наследство на свети Лука – професор В.Ф. Войно-Ясенецки“ (г. Железнодорожний, пос. Купавна, 19 май 2011 г.).

Превод: Н. Николау

Текстът е предоставен от Ирина Ахундова

Превод на български: презвитера Жанета Дилкова-Дановска

Източник: pravoslavie.bg

Молитвата

pastor

архимандрит Вартоломей

Молитвата е всичко. Тя е първото нещо, което трябва да се прави при всяко нещо. Тя е общение с Бога. Сам Господ Бог ни е дал правото да общуваме с Него чрез молитвата.

pastor

архимандрит Вартоломей

Молитвата не иска нито обяснения, нито многословия, не е нещо, което да не може всеки човек да прави. Много е лесно. Просто две думички: Господи, помилуй ме!

Българските храмове

С много любов и вяра са строени българските църкви. В тях и преди, и сега нашият народ в дни на изпитания е търсел и намирал утеха. Тук вярващи и невярващи усещат умиротворение и духовна сила, която им вдъхва увереност и подхранва мисълта за по-добро бъдеще.

St. Mathew 11:28