ПРОПОВЕД ЗА УСПЕНИЕ НА ПРЕСВЕТАТА ВЛАДИЧИЦА БОГОРОДИЦА И ПРИСНОДЕВА МАРИЯ

епископ Теофан Затворник

   След кръстната смърт на Иисус Христос Неговата Пречиста Майка живяла в Йерусалим още около петнайсет години в дома на апостол Йоан Богослов, на когото Я поверил Самият Господ, когато бил на кръста. Наближило време да се пресели в небесната обител на Своя Син. Когато Божията Майка се молела на Елинойската планина, при Нея – разказва преданието, - се явил архангел Гавриил, който носил със себе си финикова клонка и известил за Нейната кончина след три дни.

   Пречистата извънредно се зарадвала, като чула тази вест и започнала да се подготвя. За деня на Нейното представяне, по Божия воля, по чудесен начин в Йерусалим се явили всички апостоли, които били разпръснати по целия свят за да проповядват, с изключение на апостол Тома. Те станали свидетели на Нейната мирна, тиха, свята и блажена кончина. Самият Господ Иисус Христос, в небесна слава, обкръжен от неизброимо множество Ангели и праведни духове, се явил да приеме душата на Пречистата Своя Майка и в слава Я възнесъл на небето.

   Така завършила Своя земен живот Пресветата Дева Мария! Със запалени светилници и като пеели псалми апостолите понесли тялото на Богомайката в Гетсимания, където били погребани Нейните родители и Йосиф. Невярващите първосвещеници и книжници, поразени от величието на погребалното шествие и озлобени от почестите, въздавани на Богомайката, изпратили слуги и воини да разгонят изпращачите и да изгорят тялото на Богородица. Възбуденият народ и воините с ярост се устремили към християните, но били поразени от слепота. В този момент наблизо минавал юдейският свещеник Атоний, който се нахвърлил към одъра с тялото с намерение да ги обърне на земята, но едва ги докоснал с ръце и Ангел му ги отсякъл и двете. Отрязаните части останали да висят отстрани на одъра, а Атоний с вик паднал на земята.

   Апостол Петър спрял шествието и казал на Атоний: „Убеди се, че Христос е истински Бог”. Атоний веднага изповядал Христос като истинен Месия. Апостол Петър заповядал на Атоний да се обърне към Богородица  с усърдна молитва и да доближи остатъците си от ръцете към частите, които висели отстрани на одъра. След като изпълнил това, ръцете се сраснали и излекували, а на мястото на отрязване останали само белези. Ослепелият народ и воините с разкаяние се докоснали до одъра и получили не само телесно зрение, но и душевно и всички с благоговение се присъединили към шествието.

   На третия ден след погребението на Божията Майка пристигнал отсъстващият, по Божия воля, апостол Тома и пожелал да види Нейния гроб. По негово желание гробът бил отворен, но в него не намерили тялото на Богородица. Същият ден вечерта, по време на вечеря, апостолите видели във въздуха Пресветата Дева на небесата, жива, обкръжена от множество Ангели. Стоящата и облята с неизречена слава Богомайка казала на апостолите: „Радвайте се! Аз винаги ще бъда с вас”. Апостолите възкликнали: „Пресвета Богородице, помагай на нас”. Това явяване на Богородица съвършено убедило апостолите, а чрез тях и цялата Църква в Нейното възкресение. Подражавайки на Пресветата Дева Мария, която често посещавала местата, които Нейният Син осветил с ходилата на Своите пречисти нозе, сред християните възникнал обичай – да се посещават светите места.

 

azbuka.ru