ВЕЛИК ВТОРНИК НА СТРАСТНАТА СЕДМИЦА НА ВЕЛИКИЯ ПОСТ

И тъй, бъдете будни, защото не знаете ни деня, ни часа, когато ще дойде Син Човеческий. (Мат. 25:13)

 

   Нощта срещу вторник Иисус Христос също прекарал във Витания, а във вторник сутринта отново отишъл в храма в Иерусалим и много учил в храма и извън него. (Мат. 24:1)

   Първосвещениците и старейшините, слушайки Неговите притчи разбирали, че Той говори за тях и за това се стараели да Го хванат и убият. Но се страхували от народа да Го нападнат открито. Хората Го почитали като пророк (Мат. 21:46) и били възхитени от Неговото учение (Марк. 11:18), слушали Го с наслада (Марк. 12:37).

   От Евангелските наставления произнесени от Иисус Христос във вторник, Църквата е избрала за назидание на вярващите притчата за десетте деви, като най-подходяща за времето на Великата седмица, през която  трябва особено да бодърстваме и да се молим. С притчата за десетте деви Църквата ни внушава постоянна готовност за среща с Небесния Младоженец с целомъдрие, милостиня и с извършване, без отлагане, на различни благодеяния, изобразени чрез елея, подготвен от мъдрите девици.

Протоиерей Г. С. Дебольски,

„Дни богослужения Православной Церкви“ т. 2.

 

Евангелие от Матея

 Тогава царството небесно ще се оприличи на десет девици, които взеха светилниците си и излязоха да посрещнат младоженеца; пет от тях бяха мъдри, а петте неразумни. Неразумните, като взеха светилниците си, не взеха със себе си масло;а мъдрите, заедно със светилниците си, взеха и масло в съдовете си;и понеже младоженецът се бавеше, всички задрямаха и заспаха.  А посред нощ се чу вик:   ето, младоженецът иде, излизайте да го посрещнете. Тогава всички тия девици станаха и приготвиха светилниците си;а неразумните рекоха на мъдрите: дайте ни от вашето масло, защото светилниците ни гаснат. Мъдрите пък отговориха и казаха: да не би някак да не стигне и нам, и вам, по- добре идете у продавачите и си купете. А когато те отиваха да купят, пристигна младоженецът, и готовите влязоха с него на сватбата и вратата се затвориха. После дохождат и другите ивикат: господине, господине, отвори ни! А той им тоговори и рече: истина ви казвам, не ви познавам. И тъй, бедете будни, защото не знаете ни деня, ни часа, когато ще дойде Син Човеческий. (Мат. 1:13)

 

От песнопенията на Велик вторник

стихира

 Душевною леностию воздремався, не стяжах, Женише Христе, горяща светильника, иже от добродетелей, и девам уподобихся буим, во время делания глумляся; утробы щедрот Твоих не затвори мне, Владыко, но оттряс мой омраченный сон, возстави, Милостиве, и с мудрыми введи девами в чертог Твой, идеже глас чистый празднующих, и вопиющих непрестанно: Господи, слава Тебе!

«Усыпленный душевною леностию, я не приобрел, Христе-Жених, горящего светильника, который составляют добродетели, и уподобился неразумным девам в своей бессмысленной жизненной деятельности, Владыка! Не закрой для меня любвеобильного сердца Твоего, но, отогнав мой беспросыпный сон, восставь и введи меня с мудрыми девами в Свой чертог, где радостный голос празднующих и взывающих непрестанно: Господи, слава Тебе!»

 

Бъдете бдителни!

 

   Скъпи братя и сестири, приближавайки дните на Своите страдания, Господ бил особено близък  и откровен с учениците Си. Не ви наричам вече слуги, защото слугата не знае, що върши господарят му; а ви нарекох приятели, защото ви казах всичко, що съм чул от Отца Си (Иоан. 15:15), – казвал Спасителят на Апостолите. Сега Той не говорил иносказателно, а с особена яснота им съобщавал за това, че Той трябва да пострада и така ги подготвял за Своите страдания. Знаете, че подир два дни ще бъде Пасха, и Син Човеческий ще бъде предаден на разпятие. (Мат. 26:2) Виждайки скръбта, която обзела Апостолите, Той ги утешил с обещанието, че няма да ги изостави.

   Но заедно с това Господ не скрил, че и тях и изобщо всички християни ги очаква същата участ, каквато и Него – техния Божествен Учител:  Ако светът ви мрази, знайте, че Мене преди вас е намразил. Да бяхте от света, светът щеше да люби своето; а понеже не сте от света, но Аз ви избрах от света, затова светът ви мрази. Помнете словото, що ви казах Аз: няма слуга по-голям от господаря си. Ако Мене гониха, и вас ще гонят; ако Моето слово спазиха, и вашето ще спазят. (Иоан. 15:18–20)

   И отново, виждайки ги скръбни, Господ ги утешава: В света скърби ще имате; но дерзайте: Аз победих света...  И Аз ще помоля Отца, и ще ви даде друг Утешител, за да пребъдва с вас вовеки,...  Аз съм с вас през всички дни до свършека на света... Мир ви оставям; Моя мир ви давам; (Иоан. 16:33; 14:16; Мат. 28:20; Иоан. 14:27).

   Господ казва на Своите ученици да пребъдват в Него и да изпълняват заповедите Му, защото без Него те не могат нищо да творят: Пребъдете в Мене, и Аз във вас. Както пръчката сама от себе си не може да дава плод, ако не бъде на лозата, тъй и вие, ако не бъдете в Мене. Ако пребъдете в Мене, и словата Ми пребъдват във вас, то каквото и да пожелаете, искайте, и ще ви бъде... Отивам да ви приготвя място...  пак ще дойда и ще ви взема при Мене Си  (Иоан. 15:4,7; 14:2–3).

   Господ ги утешавал, откривайки им, че след скръбта ще последва радост, че им е приготвена награда в Бъдещото Царство. И доколкото учениците Му се интересували какво ще бъде Пришедствието на Господ на земята, Спасителят им известил Божествената Истина, че при свършека на света Той ще дойде с велика слава да съди живите и мъртвите и всички, които вярвали в Него искрено и с покаяние до края на своето земно съществуване, Той ще удостои със Своето Царство, а невярващите, или отреклите се или тези, които пребивавали без покаяние, ще осъди на вечни мъки.

    Кажи ни, кога ще бъде това,(Мат. 24:3) – питали учениците. Но Господ отговорил, че  за оня ден и час никой не знае, нито небесните Ангели, а само Моят Отец; (Мат. 24:36). Свещеното Писание запазва в дълбока тайна и не ни открива определения ден на Второто пришедствие, за да запазваме винаги в себе си чистота и непорочност и винаги да бъдем готови за среща с Господ.

   Затова Господ предпазва учениците Си: И тъй, бъдете будни, понеже не знаете, в кой час ще дойде вашият Господ... И както беше в Ноеви дни, тъй ще бъде и в дните на Сина Човечески: ядяха, пиеха, женеха се, мъжеха се до оня ден, в който Ной влезе в ковчега, и дойде потопът, та погуби всички... тъй ще бъде и в оня ден, кога се яви Син Човеческий... И тъй, бъдете будни. (Мат. 24:42; Лук. 17:26, 30; Мат. 25:13).

   В наши дни, повече откогато и да било, трябва да се помни това предупреждение, защото сега дремещите и спящите са повече. Духовният сън – това не е телесният сън, който укрепва организма, а напротив – това е нездрав, болезнен сън, в който хората преследват суетата и си мислят, че живеят истински живот, забравяйки за душата, за Бога и за Бъдещия Вечен Живот. За да подсили в нас чувството за опасност, за необходимостта да бъдем будни и за да събуди нашата съвест от духовна дрямка, Господ разказал притчата за десетте деви, която чухме на днешното Евангелско четене.

   Тази притча ни учи, че след като сме приели вярата, трябва да я съпровождаме с добри дела, само чрез които можем да поддържаме нашия духовен живот. Неразумните деви излезли да посрещнат Жениха не подготвили своите светилници с елея на добрите дела. Мъдрите освен със светилник се запасили с добри дела за да посрещнат достойно Младоженеца. Така и целият наш живот трябва да бъде подготовка за среща с Господ, а за това е необходимо през цялата му продължителност да се грижим да придобиваме и запазваме жива вяра и гореща любов към Бога, Източникът на любов и към ближните си.

   Грижите на този век затъмняват най-иститинската грижа и цел на нашия живот – озарение от Христовата светлина, спасение и подготовка за Вечното Царство. Да бъдем будни, за да влезем в Небесния чертог заедно с мъдрите деви и да се удостоим с вечни блага от Господ. Амин.

Архимандирит Кирил (Павлов)