ВЕЛИКИ ПЕТЪК НА СТРАСТНАТА СЕДМИЦА НА ВЕЛИКИЯ ПОСТ

Възпоменание на светите спасителни страсти на нашия Господ Иисус Христос

Отче! прости им, понеже не знаят, що правят.

Лук. 23:34

 

 Велики петък

На Велики петък извършваме възпоминание на бичуването, поруганието, разпъването и страшната смърт на нашия Спасител. В този ден светата Църква ни припомня как разбойникът от кръста изповядвал, че Христос е небесен Цар, както и молбата му Господ да не го забравя в царството Си. На тези събития са посветени и богослужебните песнопения.

Както казахме, в четвъртък вечерта се отслужва последованието на Страданията Христови, което има реда на утреня. Първо се пее тропарът на Велики четвъртък “Егда славнии ученици...” и веднага след него се чете първото от равномерно разположените между отделните части на утренята дванадесет свети Евангелия. Преди всяко едно от тях се пее “Слава страстем Твоим, Господи”, а “Слава долготерпению Твоему, Господи” -­ след евангелието.

Антифоните и седалните, отнасящи се до предателството на Юда, отричането на св. ап. Петър, неблагодарността на евреите спрямо Господа и изповядването на разбойника, се пеят между 1-то и 6-то св. Евангелие. След петото св. Евангелие и полагащите се след него антифони се прочита велегласно и умилително се изпява петнадесетият антифон “Днес висит на древе...”, а през това време свещениците изнасят от светия олтар Разпятието и го поставят в средата на храма. След прочитането на шестото св. Евангелие се пеят блаженствата със съответните тропари, четат се седмото св. Евангелие, 50-и псалом и осмото евангелско четиво. После идва ред на канона с пета, осма и девета песен. След това се пее ексапостиларият: “Разбойника благоразумнаго...” и се чете деветото св. Евангелие. Следват самогласните стихири на “Всякое дихание” и десетото и единадесетото евангелско четиво, стиховните стихири и дванадесетото св. Евангелие. Накрая се пее тропарът: “Изкупил ни еси от клятви законния...”

След изнасянето на Разпятието в средата на храма свещеникът, а след него и всички богомолци се покланят и целуват св. Кръст с изобразения на него разпнат Спасител.

Сутринта на Велики петък се четат и пеят Великите (или Царски) часове (първи, трети, шести, девети). Наричат се Велики както заради продължителността, така и заради важните събития, които ни припомнят, а Царски -­ защото през византийската епоха на тях са присъствали и царете. Часовете се пеят и четат в петък сутринта. Те съдържат псалми, тропари, пророчества, апостолски четива, евангелия и молитви.

След деветия час се продължава с последованието на вечернята.

Вечерта на Велики петък се отслужва утренята за Велика събота, а след песните на канона символично се снема от Кръста Разпнатият, обвива се в плат и се полага в светата кувуклия, символизираща гроба. Тялото на Господа е избродирано или изографисано върху плащаницата и изобразява това снемане.

Patriarshia. Bg

Евангелие от Лука

 Водеха и двама злодейци, за да бъдат погубени с Него. И когато отидоха на мястото, наречено Лобно, там разпнаха Него и злодейците, единия отдясно, а другия отляво.А Иисус говореше: Отче! прости им, понеже не знаят, що правят. И като деляха дрехите Му, хвърлиха жребие. А народът стоеше и гледаше. Подгавряха се заедно с народа и началниците, казвайки: други спаси, нека спаси и Себе Си, ако Този е Христос, избраникът Божий. Също и войниците се подиграваха с Него, като се приближаваха и Му поднасяха оцет, и казваха: ако си Ти Иудейският Цар, спаси се Сам. И над Него имаше надпис, написан на гръцки, латински и еврейски: Този е Царят Иудейски. Един от увисналите на кръста злодейци Го хулеше и казваше: ако си Ти Христос, спаси Себе Си и нас. А другият, като заговори, мъмреше тогова и казваше: та и от Бога ли се не боиш ти, когатои сам си осъден на същото? А ние сме осъдени справедливо, защото получаваме заслуженото според делата си; но Тоя нищо лошо не е сторил. И казваше на Иисуса: спомни си за мене, Господи, кога дойдеш в царството Си! И отговори му Иисус: истина ти казвам: днес ще бъдеш с Мене в рая. Беше вече около шестия час, и настана мрак по цялата земя до деветия час; и потъмня слънцето, и храмовата завеса се раздра през средата. Иисус, като извика с висок глас, рече: Отче! в Твоите ръце предавам духа Си. И това като каза, издъхна.А стотникът, като видя станалото, прослави Бога и рече: наистина, Тоя Човек е бил праведник. И целият народ, който се бе събрал на това зрелище, като видя станалото, връщаше се, удряйки се в гърди. А стояха надалеч и гледаха това всичките Му познайници и жените, които вървяха подире Му от Галилея. (Лук. 23:32–49)

 

От песнопенията на Велики петък

Днесь висит на древе, Иже на водах землю повесивый: венцем от терния облагается, Иже Ангелов Царь: в ложную багряницу облачается, одеваяй небо облаки: заушение прият, Иже во Иордане свободивый Адама: гвоздьми пригвоздися Жених Церковный: копием прободеся Сын Девы. Покланяемся Страстем Твоим, Христе: покланяемся Страстем Твоим, Христе: покланяемся Страстем Твоим, Христе, покажи нам и славное Твое Воскресение.

 

Проповед на Велики петък

Светител Игнатий Брянчанинов

 И целият народ, който се бе събрал на това зрелище, като видя станалото, връщаше се, удряйки се в гърди. (Лук. 23:48)

 

   Какво е било това зрелище, което довело зрителите в пълно недоумение? Какво е било това зрелище, което е запечатвало устите на зрителите с мълчание и едновременно с това е потрисало душите им? Те отивали на представлението да задоволят любопитството си, тръгнали си от него удряйки се в гърдите и отнасяйки със себе си страшно недоумение... Какво е било това зрелище?

   Това зрелище са гледали не само хората, гледали са го и Ангелите Божии. Небесните неща вече не привличали вниманието им, взорът им се устремил, приковал се към гледката, която се открила на земята. Слънцето видяло невижданото от него и, не можейки да изтърпи, скрило своите лъчи, както човек си затваря очите при непоносима за него гледка, – то се облякло в дълбок мрак, изразявайки чрез мрака печалта си, толкова дълбока, колкото горчива е смъртта. Земята се поколебала и потресла от събитието, станало на нея. Ветхозаветната Църква раздрала своята великолепна завеса, както се разкъсват и не се пазят дори най–скъпите дрехи при неотвратими и крайни бедствия. И целият народ скупчил се на това зрелище, виждайки ставащото, тръгвайки си се удрял в гърдите... Какво е било това зрелище?

   Било е зрелище, което днес ние съзерцаваме в спомените си, в извършването на църковните служби, в свещеното Изображение, което стои пред нашия взор. Зрелището бил Синът Божий, Който слязъл от небесата, станал човек за да спаси човека, обруган и убит от човека.

   Какво чувство, ако не чувство на ужас, трябва всецяло да обземе сърцето при тази гледка? Какво състояние, ако не състояние на съвършено недоумение, трябва да бъде състоянието на ума? Каква дума може да се каже при тази гледка? Няма ли да замре всяка човешка дума в устата, преди да излезе от устата? И всичкият народ, събрал се на това зрелище, виждайки ставащото, тръгвайки си, се бил в гърдите.

   Връщали се биейки се в гърдите, връщали се в недоумение и ужас тези, които дошли да видят Спасителя, висящ на кръстното дърво, подобно на зрял плод обагрен в тъмночервено, идвали да погледат с изпитващи мисли, изпълнени с надуто и лъжливо самомнение. Вярата мълчала в тях. Към тях възкликнало помръкналото слънце, към тях възкликнала разтреперената земя, към тях възкликнали камъните, които с трясък се разстъпили и надигнали над гробовете на мъртъвците, внезапно съживени от смъртта на Спасителя. Връщали се ужасени любопитните – ужасени не от извършеното Богоубийство, а ужасени от страшния взор и глас на изтръпналата безчувствена природа, изразяваща своето познаване на Бога, пред непознаващото Го човечество. Връщали се, удряйки се в гърдите от страх за себе си, за своята плът и кръв, заради които е пролята кръвта и изтерзано тялото на Богочовека.

   В това време юдеите, живеещи по Закона, хвалещи се с обширни и точни знания на Закона недоумявали, съзирайки събитието предречено от Закона и Пророците, взирайки се в доброволната Жертва, на Която те били безсъзнателни жреци; в това време, докато юдеите недоумявали и се връщали развълнувани от опасения и мрачни предчувствия за собствени беди, пред кръста и Жертвата стоял един езичник, стотник, стоял без да може да си тръгне. Било му невъзможно да си тръгне, защото бил началник на стражата, която пазела Жертвата – била му дадена тази щастлива невъзможност, защото в сърцето му се таила вяра, явна за Сърцеведеца. Когато природата провъзгласила своето изповядване на Бог, стотникът дал отговор на тайнствения глас на природата, дал отговор на тайнствената изповед с явна и всенародна изповед. Наистина Той е Син Божи, казал той за екзекутирания, висящ пред очите му странник, познавайки в екзекутирания странник Бог. Юдеите гордеещи се с познаването на буквите на Закона и със своята външна обредна праведност, недоумявали пред ръзпънатия Син Човешки и Син Божи. От една страна били поразени от знаменията – земетресението, разкъсването на църковната завеса, дълбокият мрак, който настъпил по обед; от друга – ослепявал и ги ожесточавал плътският разум и гордото самопрелъстяване, което представяло Месията в блясъка на земна слава, пищен цар, завоевател на вселената, начело на многочислена войска, сред тълпа от разкошни царедворци. В това време воинът, езичникът, изповядвал екзекутирания странник за Бог, в същото време Го изповядвал за Бог и криминалният престъпник. Слез от кръста! – насмишливо казвали на Богочовека заслепените юдейски архиереи и книжници, неразбирайки каква всесвята Жертва, какво всесвято и всесилно Всесъжение (напълно изгорена жертва) са принесли на Бог – нека да слезе от кръста за да видим и ще повярваме; в това време грубият и невеж разбойник Го признал за Бог, възлязъл на кръста заради Своята Божествена праведност, а не заради Свой грях. С телесните си очи той виждал разголения, разпънатия близо до него, подчинен на същата участ като него, безпомощния бедняк, осъден от духовната и светската власти, изтерзания, екзекутирания и продължащ да бъде изтерзаван и екзекутиран от изрази на ненавист – с очите на смирено сърце, той видял Бог. Силните, прославените, разумните, праведници на този свят обсипвали Бога с ругатни и насмешки, а разбойникът се обърнал към Него благонамерено и с успешна молитва: „спомни си за мене, Господи, когато дойдеш в царството Си!“ (Лук. 23:42)

   Стояла до кръста и разпънатия на него Господ и Приснодевата Богомайка. Печалното ѝ сърце било като пронизано с меч – предсказанието на светия старец Симеон се изпълнявало. Но Тя знаела, че Нейният Син, Синът Божи, е благоволил да се възкачи на кръста и да се принесе в примирителна жертва за отхвърленото човечество; Тя знаела, че Господ, който изкупил хората чрез смъртта си, ще възкръсне и ще съвъзкреси със Себе си и човечеството; Тя знаела това – и останала безмълвна. Тя оставала безмълвна пред величието на събитието, оставала безмълвна от преизобилие от скръб, оставала безмълвна пред извършващата се воля Божия, срещу чиито предначертания няма глас.

   До кръста стоял и излюбеният ученик на Господ. Той гледал високия кръст – с непостижимата любов на доброволната Жертва той съзерцавал Божествената Любов. Божествената Любов е източник на Богословието. Тя е дар от Светия Дух и Богословието е дар от Светия Дух. Тя открила на Апостолите тайнственото значение  на изкуплението. Защото Христовата любов ни обхваща, благовествува ученикът и Христов посланик, който разсъждава така: „щом един е умрял за всички, всички са умрели.“ (2 Кор. 5:14) По безкрайната любов, която Господ има към човечеството и, която може да има само Господ, на кръста е пострадало в лицето на Господ и умряло в лицето на Господ цялото човечество. Ако човечеството е пострадало в Него, то и се оправдало в Него, ако е умряло в Него, то и се оживотворило в Него. Смъртта на Господ, станала източник на живот.

   Внезапно от кръста се раздал гласът на разпънатия Господ: „жено, ето син ти“ и после глас към възлюбения ученик: „ето майка ти!“ (Иоан. 19:26–27) Унищожавайки на кръстта греха на праотците, извършен от тях при райското дърво, раждайки човечеството за нов живот чрез животворящата си смърт, Господ встъпва в правата на Родоначалник на човечеството и обявява Своята като човек Майка, за майка на ученика Си и на всички Свои ученици, на цялото християнско племе. Ветхият Адам се сменя с Нов Адам, падналата Ева – с непорочната Майка. С престъплението на един, мнозина се подложили на смърт: „ако поради престъплението на едного измряха мнозина, още повече Божията благодат и дарът чрез благодатта на Едного Човека, Иисуса Христа, се изля преизобилно върху многото.“ (Рим. 5:15) С посредничеството на нашия Господ Иисус Христос върху човешкия род са излети неизброими и неизказани благодеяния – извършено е не само човешкото изкупление, но и съвършеното му осиновяване от Бог.

   Озарени от съзерцаването на великото събитие, да се върнем, възлюбени братя в нашите домове и да отнесем със себе си дълбоките, спасителни думи, като удряме тези думи в нашите сърца. Ние си спомнихме, ние живо съзерцавахме деянието на Божествената Любов, деяние, по–високо от словата, по–високо от постиженията. На тази Любов мъчениците се отзовали с потоци своя кръв, която те проливали като вода; на тази Любов се отзовали преподобните чрез умъртвяване на плътта и борбата със страстите и похотите; на тази Любов се отзовали много грешници с потоци сълзи, сърдечни възклицания, изповядване на своите прегрешения и черпели от нея изцеление на душите си; на тази Любов се отзовали много угнетени от скърби и болести и тази Любов разтворила техните скърби с Божествена утеха. Да се отзовем и ние на Господната Любов към нас със съчувствие към Неговата Любов – с живот по Неговите всесвети заповеди. Това знамение на Любовта Той изисква от нас и само това знамение на Любовта Той ще приеме от нас. Който Ме обича, той спазва Моето слово, които не Ме обичат, те не спазват Моите слова. (Иоан. 14:23–24) Ако не се отзовем на Господната Любов към нас с Любов към Него, то кръвта на Богочовека не е ли пролята за нас напразно? Не е ли напразно изтерзано за нас Неговото всесвято тяло? Не е ли напразно възложена и заклана великата Жертва? Всесилно е Нейното ходайство за нашето спасение, всесилни са и Нейните жалби за тези, които Ги пренебрегват. Гласът на кръвта на праведния Авел възлязъл от земята до небето и застанал пред Бог с обвинение срещу пролялите тази кръв – гласът на великата Жертва се разнася сред самото небе, на самия престол на великото Божество, на който възсяда великата Жертва. Нейната жалба е и Божие определение, което изрича вечно наказание за враговете и незачитащите Сина Божи. Каква полза от моята кръв, когато ще изтлеем? Предсказва  всесветата Жертва, обвинявайки християните, изкупени от Нея, приели в себе си цената за това от Нея, свалили Я заедно със себе си в греховната смрад. Това ужасно престъпление се извършва от всеки, който поемайки Христовите поводи, изкупени от Христос и принадлежащи на Христос, ги прави поводи на блудница, която всякак се съвъкуплява с греха. Нима не знаете, казва Апостолът, че вие сте храм Божи и Духът Божи живее във вас? Ако някой разруши Божия храм, то него ще го накаже Бог. Амин.