Църковни празници

Празниците се делят на подвижни и неподвижни. Подвижни са ония, които се намират във връзка с празника Пасха (Възкресение Христово, Великден), а неподвижни са ония, които се празнуват винаги в едно и също определено число на месеца. Св. отци на Първия вселенски събор (325 г.) наредили, щото Пасха да се празнува в първия неделен ден след мартенското пълнолуние, с цел никога да не съвпада с юдейската пасха. Поради това празникът на Христовото възкресение, според православния календар, се пада в един от 35-те дни между 4 април и 8 май.
По-важните подвижни празници са: Пасха, Възнесение, Петдесетница, Св. Дух, неделите на Месни и Сирни заговезни, Тодоровден, Неделя Православна, Връбница, Велики четвъртък, Петък и Събота.
Неподвижните празници се делят на Господски, Богородични и светийски.
По-важни Господски празници са: Рождество Христово (25. XII.), Обрезание (1. I), Богоявление (6. 1), Сретение (2. II) и Преображение (6. VIII). Господски празници са и подвижните — Възкресение, Възнесение и Връбница.
По-важни Богородични празници са: Рождество Богородично (8 IX), Въведение (2I. XI), Благовещение (25. ІІІ) и Успение (15. VIII).
Светийски са празниците, които са посветени на велики Божии угодници — пророци, апостоли, мъченици, преподобни, светители и пр.

По-големите празници се предшествуват от известно число подготвителни дни,
определени от св. Църква за пост и усърдна молитва. Постът, т. е. въздържането от блажна храна, възбудителни напитки и от греховни мисли
храна, възбудителни напитки и от греховни мисли, помагат за обуздаване на страстите. Постът, съединен с искрена молитва и покаяние, възражда и възвисява душата.

Православната църква е определила през годината следните по-продължителни пости: Велик, Петров, Богородичен и Рождествен.
Великият пост започва с една седмица на по-слаб пост (Сирница), когато може да се яде млечна храна и яйца. От понеделника след неделя Сиропустна започва строгият пост и специалното великопостно богослужение, които траят до Велика събота, включително — всичко 48 дни. През първата великопостна неделя някои по-благочестиви християни тримирят (тридневничат), т.е. три дни не ядат, нито пият, като само в сряда след преждеосвещената литургия вземат "аязма" (св. Богоявленска вода), подкрепват се с малко суха храна и отново започват своя тридневен постен и молитвен подвиг. На Благовещение и на Връбница се разрешава риба.
Петровият пост започва от понеделник след недрята на всички светии и продължава до Петровден.
Богородичният пост започва от 1 август и продължава до Успение Богородично. На Преображение Господне се разрешава риба.
Коледният пост започва на 15 ноември и трае до Рождество Христово.
Освен тези пости Църквата е отредила да не се яде блажно в сряда и петък всяка седмица, както и на следните още дни: Въздвижение на светия Кръст, Кръстовден — 14 септември, деня преди Богоявление (5 януари) и Отсичане главата на св. Йоан Предтеча — 29 август. Постът в сряда и петък се нарушава през Неделята на митаря и фарисея, през Неделята след Петдесетница, през Светлата неделя (след Великден) и от рождество Христово до деня преди Богоявление.

 

------------

 

От незапомнени времена човек отрежда особено място в живота си за празниците. Самото им название показва тяхната същност – това са дни, освободени, “празни” от обичайните и ежедневни дейности.

 

В огромната си част тези дни са свързвани с религиозния култ и се отличават със специални обреди, тържествени церемонии, игри и веселие. От две хилядолетия обаче, за всички християни празниците се основават на установения от Светата Църква календар. Той се изгражда на основата на първия християнски празник – Възкресението Христово, което исторически се случва в събота. Затова следващият неделен ден се приема за основен седмичен празник. Постепенно към него се прибавят честванията на най-важните исторически събития от живота на Господ Иисус Христос. Така, още през ІІ в. дните сряда и петък се определят като дни за пост, тъй като в тях се спомнят предателството към Христа (сряда) и Неговото разпятие (петък). По-късно се обособяват Богородичните и Светийските празници, с които се възпоменават и чествуват Св. Богородица и хората, придобили със своя живот святост. Така се създава празничният календар на Светата Църква.

 

Християнските празници имат тройно значение – религиозно, обществено и антропологично. Религиозно, защото тогава се извършва богослужение, проповядва се Божието слово, участвува се в тайнствата и обредите. Общественото значение се основава на общата молитва на християните и моралния им дълг за взаимопомощ и милосърдие. Антропологичното им значение е свързано с това, че празникът дава възможността за телесна почивка и особено за духовен размисъл.

 

Празниците в годишния църковен календар, в зависимост от обекта на чествуване, се наричат Господски, Богородични и Светийски. Господските и Богородичните са 12 на брой и се наричат още “велики”. Господски празници са: Кръстовден (14 септември); Рождество Христово (25 декември); Богоявление (6 януари); Цветница; Възнесение Господне; Петдесетница и Преображение Господне (6 август).

 

Богородичните празници са: Рождество Богородично (8 септември); Въведение Богородично (21 ноември) и Успение Богородично (15 август). Празниците Благовещение (25 март) и Сретение Господне (2 февруари) са едновременно Господски и Богородични. Характерен белег на 12-те велики празника е, че те се честват повече от един ден.

 

Център на подвижните (които менят своята дата) празници е Великден, наричан още Пасха. Той е празник на Христовото Възкресение и Православната църква го възпява като “ Празник на празниците и Тържество на тържествата”. Според датата на неговото честване, която се изчислява според лунния календар, се променят и датите на следващите го църковни празници. Те обхващат период от 18 седмици, в който първите 10 са подготовка за Великден, а следващите 8 са тържествени празници, следващи Христовото Възкресение.

 

Освен 12-те велики празници, Светата Църква е отредила в своя календар дни за почит и на светиите. Светийските празници отдават почит на св. ангели, св. пророци, Св. Иоан Кръстител, св. апостоли, св. мъченици за Христовата вяра, преподобните аскети, просветителите, безсребрениците (лечителите) и пр.

 

Най-древният празничен цикъл на Православната Църква е седмичният. В него най-важно място заема празнуването на неделята, първият ден на седмицата. В “Апокалипсис” Св. Иоан Богослов нарича неделния ден “Господен ден” (Откр.1:10). Гърците също наричат този ден “кириаки” – от израза “Кириаки имера” (Господен ден). От гръцкия това название преминава и у латините – „Доминикус”. Неделният ден е празник на Христовото Възкресение. От останалите седмични дни Православната Църква отделя особено внимание на сряда и петък. Те са определени за дни на пост, в които християните си спомнят трагичните евангелски събития и стават съпричастни на Христовите страдания.