Казанската икона на Пресвета Богородица

on .

Казанската икона на Пресвета БогородицаДар от небето


От стари времена в Русия има няколко най-почитани и грижовно пазени икони, смятани за чудотворни, които са особено популярни сред вярващите. Една от тях е Казанската икона на Божията Майка
   За щастие, тя е запазена до наши дни. Изобразена е Богородица, леко наклонила глава към лявото си рамо над главата над Младенеца Спасител. Със своята дясна ръчица малкият Исус сякаш благославя онези, които го гледат.

   Интересно е, че празникът на Казанската икона на Божията майка се чества два пъти годишно - на 8 юли (21 юли ) и 22 октомври (4 ноември). Причината е необикновената "биография" на  чудотворната икона.

  




Открита в пепелта

   По време на царстването на Иван Грозни, през 1579 г., 27 години след завземането на Казан, в града избухва  голям пожар. Пораженията са огромни. Сред изгорелите до основи домове е и домът на един стрелец. Недалеч от тлеещото пепелище той се канел да вдигне новия си дом, но се появило неочаквано препятствие. Войникът имал осемгодишна дъщеря  Матрьона. Присънило й се Божията майка, която й наредила да каже на всички, че в земята, под останките на изгорялата къща се намира икона с нейния лик, и докато не я откопаят, не бива да започват строежа.
   Момиченцето разказало съня на майка си, но тя не му обърнала никакво внимание. Сънят се повторил, и пак — нищо. На третия път Матрьона видяла насън самата икона на Богородица. От лика й излизал пламък. След това чула глас: "Ако не обявиш на всички моите думи, аз ще се присъня другиму, но ще ти се случи голямо нещастие." Момиченцето се събудило, обляно в сълзи, хвърлило се да прегръща майка си, разказвайки й новия си сън.
Казанската икона на Пресвета Богородица   След тази нощ вече майката завела детето при войводата на Казан и архиепископ Йеремия. те обаче също не повярвали в чудните сънища на детето. Тогава майката, заедно с няколко съседки, отишла при пепелището и започнали да копаят земята. Напразно се трудили. Матрьона сама започнала да се рови в земята. Много скоро ръцете й напипали някакъв вързоп. Това се оказала завитата в старо парче сукно икона. Тъканта била много стара, на места обгорена, но иконата изглеждала като съвсем нова и сякаш излъчвала отвътре ярка светлина.
  

Новината бързо се разнесла по целия Казан. Към мястото, където била открита иконата, започнали да се събират тълпи от хора. Затова архиепископ Йеремия с кръстно шествие я пренесъл в близката църква, където свещеник бил отец Гермоген, впоследствие той станал патриарх Московски.

 Пред новооткритата икона веднага започнали да стават чудеса. Първи се излекували двама слепци — Йосиф и Никита: било достатъчно само да се докоснат до лика на Божията майка, и двамата прогледнали. Така се появил първият юлски празник на Казанската икона на Богородица. А на мястото, където била намерена чудотворната икона, построили манастир, чиято слава бързо се разнесла по цяла Русия.

   Под знамето на Богородица


   Вторият празник на иконата на Казанската Богородица е свързан с освобождението на Москва от поляците през 1612 година. На руския престол се възкачил ЛъжеДмитрий и настъпили смутни времена. В Русия нахлули чуждоземни шайки  и ограбвали народа. Тогава Московският патриарх Гермоген разпратил писма до всички краища на Русия, в които призовавал всички да се вдигнат в защита на Родината. Като научили за това, поляците хвърлили Гермоген в тъмница, където го уморили от глад.
   Но писмата на патриарха вече били свършили своята работа. Едно от тях пристигнало в Нижний Новгород. Въодушевени от призива на патриарха, жителите на града започнали да събират войска, за да тръгнат към Москва и да изгонят чуждите банди грабители.
   Начело на опълчението застанал княз Дмитрий Пожарский, който взел със себе си чудотворната Казанска икона на Божията майка. И от първите дни тя проявила чудотворната си сила: По пътя към Москва към опълчението отвсякъде се присъединявали още доброволци от други градове.
   През август опълченците стигнали Москва и я обсадили. Не му се искало на княза да разрушава престолния град със щурм. И тогава той, заедно с цялата войска започнали да се молят горещо пред Казанската икона на  Божията майка за съхранение на руската светиня. Най-накрая молитвите им били чути: на 22 октомври поляците обявили, че се предават. Нижнегородското опълчение влязло тържествено в Кремъл под звъна на камбаните. Начело на процесията носели Казанската икона на Богородица.
Казанската икона на Божията майка в Москва (1612)

 Копието било донесено от Казан в Москва през 1612 г. Именно пред тази икона са се молили патриотите Минин и Пожарски и цялото руско опълчение преди освобождението на града от поляците. През 1636 година иканта била поставена в Московския Казански събор. Сега този образ се намира в Богоявленския Патриаршески събор.

   Когато чужденците били окончателно изгонени от Русия, княз Пожарски украсил иконата със златен венец — специален знак, че ликът й е чудотворен. В памет на освобождението на Москва от поляците бил установен вторият празник на Казанската чудотворна икона — на 22 октомври по стар стил.

География на Богородичните чудеса...

on .

Св. Богородица ЙерусалимскаГеография на Богородичните чудеса...


В църквата "Успение Богородично" в Гетсимания се намира и една от най-ценните реликви на православния свят - чудотворната икона "Св. Богородица Йерусалимска". Тя привлича както християни, така и мюсюлмани - вярва се, че образът на Божията майка, който впечатлява със своята реалистичност, е помогнал на много страдащи да получат изцеление. Гостуването на тази икона в България през 2000 година се превърна в истинско духовно събитие за вярващите. Преданието разказва, че това е достоверен портрет на Божията майка, рисуван по натура от първия иконописец в християнския свят - Св. евангелист Лука. Учените обаче са категорични, че преданието за художническите способности на Св. Лука възниква през VI век и едва два века по-късно започва да се вярва, че той е имал уникалния шанс да изобрази живата Богородица. Така се ражда преданието, че евангелист Лука първи нарисувал Божията майка с младенеца в ръце, а когато є показал изображенията, тя ги харесала и благословила: "Благодатта на Родилия се от Мен и Моята милост да пребъдат с тези икони." Макар да се говори едва за "няколко" оригинала, само в католическия свят има поне 20 икони, за които се вярва, че са "първотоизображение" на Богородица.В православния свят те са много повече. В България също има такава икона, "рисувана" от Св. Лука - в Бачковския манастир е чудотворният образ на Богородица, за когото историята говори, че е донесен тук през ХIII век от грузински монаси. Всички образи на Божията майка, които се представят за неин първообраз, са почитани като чудотворни. Техният голям брой в християнския свят показва механизма, по който се осъществява теорията за повторението на сакралния архетип - отъждествяването на една Богородична икона с нейния достоверен портрет, придават на реликвата още по-голяма свещеност и значимост в християнските представи. Подобен образ създава усещането, че човек се покланя не пред една от многото икони на Богородица, а пред нея самата - такава каквато е изглеждала преди 2000 години - и това усещане превръща поклонението пред "първообраза" в уникално религиозно преживяване.

Култът към Дева Мария като майка на Бога е утвърден в малоазийския град Ефес (днес в покрайнините на турския гр. Селджук). През 431 г. в храма, посветен на нейно име, се провежда Третият Вселенски събор. Той осъжда ереста на Несторий, който учел, че Мария не бива да бъде наричана Богородица, защото е била човек, а от човек не е възможно да се роди Бог. Съборът одобрява посланията на Св. Кирил Александрийски срещу несторианската ерес: "Щом Иисус Христос е Бог, то и родилата Го Дева Мария е Майка на Бог - Богородица. Ние признаваме, че от Света Дева Богородица Мария се родил единен, неразлъчен, съвършен Бог и съвършен човек. Затова наричаме Св. Дева Мария Богородица." Тук в църквата, чийто руини са запазени и до днес, за първи път прозвучава православният догмат за Св. Богородица: "Пречистата и всякога Дева Майка на Господа Иисуса Христа да се нарича в собствения и истински смисъл на думата Богородица!"

На около 7 км от античните руини на Ефес през 1891 година католици от Европа откриват останките на т. нар. Къща на Дева Мария. Няколко години преди това Пресветата Дева се явява на немкинята Катерина Емерик и описва мястото, където според преданието Тя идва да живее няколко години, след като в Йерусалим започват гонения срещу християните. Тук Богородица е приютена от Св. Йоан Богослов, на когото се пада жребий да проповядва новото учение сред жителите на Ефес. В достоверността на фактите около "откриването" на Богородичния дом обаче се преплитат мистика и реалност - според преданието Божията майка и Йоан Богослов наистина живеят в Ефес, но е много по-вероятно те да са обитавали къща в самия град, отколкото да живеят усамотено в горите далеч от него. Така или иначе през 1979 г. папа Йоан Павел II обявява "Къщата на Дева Мария" за второто свещено място на католиците след Йерусалим - но освен поклонници от католическия свят, тук се стичат също православни и протестанти. Светостта на Богородичния дом, целебната сила на извиращата наблизо вода привличат дори и мюсюлманите в Турция, които наричат Богородица "Мерием Ана" - "Майка Мария". На специални пана вярващите оставят своите молитви към Застъпницата на всички хора.
/е-списание Маргарита/